|
Българско кино
С понятието българско кино се описва цялата съвкупност от филми, кинофестивали, режисьори, сценаристи и артисти в България. За начало на кинематографията в България се счита заснемането и излъчването на филма на Васил Гендов „Българан е галант“ (1915). От 1915 до 1948 година (когато се национализира кинопроизводството) са създадени 55 филма. По време на отечественофронтовската власт се предпочитат филми с историческа и идеологическа насоченост, като се осъществява строг контрол от държавата и някои филми са спирани или сваляни от екраните. Най-голямото студио по това време е киностудио „Бояна“.[1] През 1997 г. започва историята на Международния София филм фест, който през 2010 година бе акредитиран [2] от Международната федерация на асоциациите на филмовите продуценти (МФАФП) като фестивал с конкурс за първи и втори игрални филми. София филм фест е включен в класацията на нюйоркското седмично списание „Върайъти“ на 50-те най-добри фестивала, които не бива да се пропускат [3]. Историческо развитиеПърва кинопрожекция (1896 - 1897)Счита се, че първата кинопрожекция на територията на България се състои февруари 1897 г. в заведението на Марин Чолаков в град Русе. Прожекцията включва „движещ се трен“.[4] Пръв изказва това предложение киноведа Александър Александров в своята статия „Началото на киното“, публикувана октомври 1960 във вестник „Народна култура“. Той се позовава на русенския местен вестник „Законност“ от 27 февруари 1897. Първата прожекция се случва в бирарията на богатия търговец Марин Чолаков на улица „Княжевска“ и написаното за нея е следното:
Впоследсвие този факт се повтаря и в останалите изследвания по темата, като публикацията на Любен Георгиев „По въпроса за първите кинопрожекции у нас“ , излязла в списание „Киноизкуство“ през април 1963. През второто десителетие на 20-и век д-р Петър Кърджилов изказва предположението, че за първи път кинопрожекции са показани месец декември 1896 в София. Кърджилов се позовава на софийския печат от декември 1896. Пресата в столицата отрязява с голям интерес гостуването на професор Мелинсон, в други издания изписван като Мелингсон или Мелензон. Мистериозният чужденец е описан като „професор по физика”, „всемирно-известния професор”, „хипнотизьор”, „знаменития хипнотизатор”. Съобщение във вестник „Мир“ от 11 декември 1896 изказва следното:
Същият г-н Мелинсон през октомври вече е изпълнявал своите спиритични и хипнотизаторски номера в „Славянска беседа“, театър „Зора“ и кафене „България“. На 8 декември вестик „Народна правда“ публикува следния текст:
По предположения на Кърджилов чужденецът твърде вероятно е започнал два-три дена преди това. Точната дата на първата прожекция е трудно да се установи. Заедно с първата прожекция изследователят се натъква на данни за пъврите заснети кадри на българска територия. В споменатата прожекция се показват изображения на пристанището във Варна, направени лятото на 1896. Смята се, че англичанина Чарлс Райдър Нобел, който пристига да отрази Илинденско-Преображенското въстание, но няколко дни по-късно, инсцинира няколко сцени на бунт около Рилския манастир. По думите на д-р Кърджилов хрониката от Варна вероятно е първата на Балканите.[5] Зараждане (1903 - 1911)През следващите десетилетия пътуващи кина обикалят страната. Първият българин купил пътуващо кино е Владимир Петков през 1903 г. „Модерен театър“ е първия специално построен театър за излъчване на кинофилми. Неговото отваряне през 1908 г. в София дава начало на развитието на кинематографията в България.[6] Националната кинематография се заражда 1910 г. с производството на хроникално-документални и научнопопулярни филми.[7][8] Най-старият запазен български филм е „Откриване на Великото народно събрание във Велико Търново“ през 1911 г.[9] Първи филм (1910 – 1915)Комедията Българан е галант е първият български игрален филм. Прожектиран е за първи път на 13 януари 1915 г. и е черно-бял и „ням“. Сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля е Васил Гендов. Смята се, че филмът е загубен и са останали едва 1 – 2 кадъра от него. Външни препраткиИзточници
Библиография
|
