Карта на лагерите на ГУЛАГ (1923 – 1961) по данни на правозащитната организация „Мемориал“. Някои от тези лагери са функционирали само определен период от съществуването на ГУЛАГ.
ГУЛАГ или Главно управление на трудово-изправителните лагери (на руски: ГУЛаг, произнасяне, акроним на Гла́вное управле́ние исправи́тельно-трудовы́х лагере́й) е управление към НКВД и държавен орган в Съветския съюз, отговорен за администрацията на системата от основни съветски работнически лагери за изправителен труд (ИТЛ) от 30-те до 50-те години на XX век.[1] Макар в лагерите да са въдворявани голям брой осъдени – от дребни джебчии до политически затворници – голям брой от тях били намерени за виновни посредством опростени съдебни процедури, като НКВД тройките и други средства извън обсега на правосъдието. ГУЛАГ се разглежда като основен инструмент за политическа репресия в Съветския съюз.
История
През 1918 г. водачът на болшевикитеВладимир Ленин нарежда „ненадеждните елементи“ да бъдат затваряни в лагери, като потенциални „врагове“ на Революцията. Първият концлагер в Съветска Русия е създаден през 1919 г. в манастира на остров Соловки. Към 1921 г. има осемдесет и четири лагера, като основната им цел е да се „превъзпитат“ изпратените там хора. Обикновено това са благородници, свещеници, търговци, определени като „буржоазия“, но и много други „врагове на народа“ от различни обществени и социални нива. Така Съветският съюз за пръв път в историята поддържа концлагери в мирно време и за собственото си население.
След смъртта на Ленин неговият наследник Йосиф Сталин има ново виждане за ролята на лагерите като база за ускоряване на индустриализацията чрез принудителен труд. През 30-те години на XX век ГУЛАГ започва да се разраства и заема централно място в икономиката на СССР. Дейността му обхваща добив на злато, въглища, дървесина, строеж на заводи, пътища, както и осигуряване на работници за всички сфери на стопанството и икономиката.
По-късно приемниците на Сталин започват постепенно да намаляват броя на затворниците, да осъзнават неефективността на ГУЛАГ в икономически план и да признават частично несправедливия характер на тази система за принудителен труд. Но лагерите не изчезват напълно. През 70-те и 80-те години на XX век се използват за новото поколение врагове на СССР, дисиденти, националисти и криминални престъпници и темата намира широк отзвук в международни организации за човешки права. Постепенно лагерите започват да имат своя роля в дипломацията на Студената война. Едва през 1987 г. се започва окончателното премахване на съветските политически лагери.
В книгата на руския политик, бивш затворник от ГУЛАГ, И. Л. Солоневич „Русия в концлагер“ (1934, София) се отбелязва: „Аз не мисля, че общото число на всички затворници е било по-малко от пет милиона души. Вероятно – повече. Но, разбира се, за никаква точност на преброяването не може да става дума“.
Американският историк и съветолог Р. Конкуест в своята книга „Големият терор“ (1973) привежда още по-впечатляващи бройки: в края на 1939 броят на затворниците в затвори и лагери е нараснал до 9 млн. души (сравнено с 5 млн. през 1933 – 1935 г.).
Солженицин също оперира с бройки от порядъка на няколко десетки милиона репресирани.
Известният публицист A. В. Антонов-Овсеенко (син на разстреляния съветски военачалник В. А. Антонов-Овсеенко) счита, че от януари 1935 до юни 1941 са репресирани почти 20 млн. души.
Според архивите на СССР, отворени през 90-те, през ГУЛАГ от 1929 до 1953 година са преминали 2 369 220 души. Други около 765 180 са принудително заселени в суровите северни области и пустините на СССР. [4]
Смъртността в ГУЛАГ също се показва различно от различните автори, но според последните изследвания тя е в рамките на 20%.: [5][6]
↑Извън ГУЛАГ са съществували и други наказателни системи за поправителен труд, сред които: лагери за военнопленници на СССР, управляван от ГУПВИ; филтрационни лагери, създадени през Втората световна война за временно задържане на съветски остарбайтери и военнопленници, за времето в което те биват проверявани от органите на реда, за да бъдат „филтрирани“ черните овце; специални селища за интерниране на вътрешни изгнаници като кулаците и депортираните етнически малцинства като волжките германци, поляци, балти, кавказци, кримски татари и др. В различни периоди от съществуването си всеки един лагер е приютявал милиони души. Стотици хиляди хора са били осъждани на принудителен труд без лишаване от свобода на нормалните си работни места. (Applebaum, стр. 579 – 580).
↑Справка планового отдела Карлага в ГУЛАГ НКВД СССР. „Об организационно-экономическом состоянии и деятельности лагеря“ от 17 декабря 1940 года
↑ Тръстът „Дальстрой“, създаден през 1931 г. и предаден на НКВД през 1938, не е влизал в сруктурата на ГУЛАГ
;_Flag_of_Kazakhstan_(1991%E2%80%931992).svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
