Генерален секретар на ЦК на БКПГенерален секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия (съкр. генерален секретар на ЦК на БКП) и алтернативно до 1981 г. първи секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия (съкр. първи секретар на ЦК на БКП) са официалните наименования на изборната длъжност на водача на Българската комунистическа партия (БКП) от 27 декември 1948 г. Производни неофициални варианти на названията са: генерален/първи секретар на БКП/партията и генсек на ЦК на БКП и др.под. Процедурата за избирането му предвижда той да бъде избиран от негови висши органи – Централен комитет (ЦК) или конгрес. ИсторияДлъжността генерален секретар е въведена от V конгрес на БКП, състоял се на 18 – 25 декември 1948 г. След смъртта на Г. Димитров (1949) е взето решение ръководството на партията да стане по-колективно и лидерската длъжност на наследника В. Червенков е преименувана на първи секретар. С решение от 8 ноември 1950 г. е възстановено наименованието на поста му генерален секретар. Когато Т. Живков оглавява партията (1954), без да заема пост в изпълнителната власт (още 2 г.), се повтаря смяната на името и длъжността му става първи секретар. Названието на поста му генерален секретар отново се връща едва след 27 г. – през 1981 г. В устава на БКП се приема поправка, която позволява генералният секретар да бъде избран от партиен конгрес, провеждан през 5 г. Това укрепва авторитета на партийния лидер, но не попречва Т. Живков да бъде сменен на пленум на ЦК на 10 ноември 1989 г. Списък
Източници
Вижте същоВъншни препратки |