Сборните чети през февруари 1903 година при пещерата Капе край село Крушево, Сярско. На първия ред е Демирхисарската чета. Баждаров е четвърти от ляво надясно.
Делегат е от Солун на Първия общ събор на Българската матица в Солун от 20 до 22 април 1910 година.[9]
След Междусъюзническата война в 1913 година се изселва в София. От 1913 до 1915 година е учител във Варна, а от 1915 – 1916 и от 1918 до 1920 – в София. Автор е на „Революционната борба в Македония“, издадена в 1917 година.
По случай 15-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание за заслуги към постигане на българския идеал в Македония през Първата световна война в 1918 година, Георги Баждаров е награден с орден „Свети Александър“ VІ степен.[10]
Във ВМРО
Български преподаватели и студенти в двора на затвора Йедикуле на 12 август 1909 г. Разпознават се проф. Георги Кацаров, проф. Йордан Иванов, проф. Анастас Иширков, учителят Георги Баждаров и секретарят на българското агентство Янко ПеевНа гроба на Тодор Александров с Наум Томалевски, Зисо Попов, Крумов и другиКато офицер
Георги Баждаров е един от основателите на Македонския научен институт и негов подпредседател.[18] Редактор е на списанието на института „Македонски преглед“. В 1929 година издава книгата „Горно Броди“, първи и трети том от спомените си през 1929 година, а втори остава за по-късно. Както сам казва:
„
Втората книга от спомените ми оставям да напиша след третата, защото третата е по-важна, по-поучителна. Ако съм жив, ще напиша после и втората част (1903 – 1918 г.)
“
След убийството на Александър Протогеров на 7 юли 1928 година е един от водачите на протогеровисткото крило[19] и редактира протогеровистката версия на вестник „Свобода или смърт“.[20] Баждаров е убит от михайловистите Борис Чавдаров и К. Василев на 19 септември 1929 година във Варна.[21] Единият от охранителите му Вълкан Милев също загива, а двама са ранени.[22][23][24][25][26] Сред конкретните причини за убийството са активните контакти на Баждаров с водача на Военния съюзДамян Велчев.[27] Според Георги Попхристов организатор на убийството е Пандил Шишков, заради което и той е убит в отговор.[28]
Томовъ, А. и Г. Баждаровъ. Революционната борба въ Македония. София, Библиотека „Балкански въпроси“, книга 2, Командитно книгоиздателско дружество Ал. Паскалевъ и С-ие, 1917.
Баждаровъ, Г. Македонскиятъ въпросъ вчера и днесъ. София, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ. Македонска библиотека, №6, Печатница П. Глушковъ, второ издание, 1927.
Баждаровъ, Г. Горно Броди. София, Печатница П. Глушковъ, 1929.
↑Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа – Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 13.
.svg){kind=small}
