Георги Димков Баждаров е български революционер , учител и журналист, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация , задграничен представител на ВМРО . Известен с псевдоними като Облаков ,[ 1] Брут , Катон , Н. Шушлаков , Петйо Георгиев , Петьофи ,[ 2] Спартак .[ 3] Негов фонд с документи се съхранява в Държавна агенция „Архиви“ .[ 4]
Биография
Във ВМОРО
Сборните чети през февруари 1903 година при пещерата Капе край село Крушево , Сярско. На първия ред е Демирхисарската чета. Баждаров е четвърти от ляво надясно.
Георги Баждаров е роден на 8 февруари 1881 година в сярското село Горно Броди , тогава в Османската империя . Образованието си получава в Солунската българска мъжка гимназия (1896 – 1899) и Битолската гимназия (1899 – 1900), където заедно с Търпен Марков , Андрей Казепов , Георги Христов и Георги Тодоров основава ученически революционен кръжок на Българското тайно революционно братство , начело с Марков.[ 5] .
Учителства в село Крушево , Демирхисарско през 1900 – 1901 година и е член на Демирхисарския околийски революционен комитет. След 1901 година е четник при Яне Сандански , от май 1902 до октомври 1903 година е секретар в четата на Илия Кърчовалията , а по-късно е в четата на Атанас Тешовски . През лятото на 1903 година е делегат от Сярско на конгреса на Серския революционен окръг .[ 6] Участва в Илинденско-Преображенското въстание .
След въстанието се установява в България и в 1906 година завършва история и география в Софийския университет .
В учебната 1907/1908 година преподава в Разградската мъжка гимназия .[ 7]
След Младотурската революция през 1908 година учителства в Солунската българска гимназия (1908 – 1913) и е сред основателите на Съюза на българските конституционни клубове , като е член на градското бюро на партията в Солун. Участва в учредителния конгрес на Съюза на българските учители в Отоманската империя в 1909 година и във втория му конгрес през 1910 година. Редактира вестниците „Учителски глас “ (1910 – 1912) и „Искра “ (1911 – 1912).[ 8]
Делегат е от Солун на Първия общ събор на Българската матица в Солун от 20 до 22 април 1910 година.[ 9]
След Междусъюзническата война в 1913 година се изселва в София. От 1913 до 1915 година е учител във Варна , а от 1915 – 1916 и от 1918 до 1920 – в София. Автор е на „Революционната борба в Македония“, издадена в 1917 година.
По случай 15-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание за заслуги към постигане на българския идеал в Македония през Първата световна война в 1918 година, Георги Баждаров е награден с орден „Свети Александър “ VІ степен.[ 10]
Във ВМРО
Български преподаватели и студенти в двора на затвора Йедикуле на 12 август 1909 г. Разпознават се проф. Георги Кацаров , проф. Йордан Иванов , проф. Анастас Иширков , учителят Георги Баждаров и секретарят на българското агентство Янко Пеев
На гроба на Тодор Александров с Наум Томалевски , Зисо Попов , Крумов и други
Като офицер
На Учредителния събор на македонските бежански братства , провел се от 22 до 25 ноември 1918 година в София, е представител на Сярското братство[ 11] и е избран за секретар на Изпълнителния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации .[ 12] Комитетът изпраща през февруари 1919 година до Парижката мирна конференция „Мемоар “, в който се иска присъединяване на Македония към България или, ако това е невъзможно – Самостоятелна Македония под покровителството на Великите сили.[ 13]
В 1921 година, като представител от миряните на Сярска епархия , Баждаров е член на Втория църковно-народен събор , заседавал под председателството на Неофит Видински между 6 и 28 февруари и отново от 11 май до 15 август.[ 14] Участва като делегат от Петровското македонско братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[ 15]
Георги Баждаров е масон[ 16] . След възстановяването на ВМРО той е избран за член на Задграничното представителство на ВМРО и през 1925 година на Шестия конгрес на ВМРО в село Сърбиново е преизбран на същия пост, заедно с Наум Томалевски и Кирил Пърличев [ 17] . Той е един от противниците на опитите на комунистическите сили да овладеят ВМРО и през 1924 година се противопоставя на Майския манифест . От 1919 до 1923 година е главен редактор на вестник „Македония “. В 1923 година издава книгата „Духът на Македония“.
Георги Баждаров е един от основателите на Македонския научен институт и негов подпредседател.[ 18] Редактор е на списанието на института „Македонски преглед “. В 1929 година издава книгата „Горно Броди“, първи и трети том от спомените си през 1929 година, а втори остава за по-късно. Както сам казва:
„
Втората книга от спомените ми оставям да напиша след третата, защото третата е по-важна, по-поучителна. Ако съм жив, ще напиша после и втората част (1903 – 1918 г.)
“
След убийството на Александър Протогеров на 7 юли 1928 година е един от водачите на протогеровисткото крило[ 19] и редактира протогеровистката версия на вестник „Свобода или смърт “.[ 20] Баждаров е убит от михайловистите Борис Чавдаров и К. Василев на 19 септември 1929 година във Варна.[ 21] Единият от охранителите му Вълкан Милев също загива, а двама са ранени.[ 22] [ 23] [ 24] [ 25] [ 26] Сред конкретните причини за убийството са активните контакти на Баждаров с водача на Военния съюз Дамян Велчев .[ 27] Според Георги Попхристов организатор на убийството е Пандил Шишков , заради което и той е убит в отговор.[ 28]
Томовъ, А. и Г. Баждаровъ. Революционната борба въ Македония . София, Библиотека „Балкански въпроси“, книга 2, Командитно книгоиздателско дружество Ал. Паскалевъ и С-ие, 1917.
Baschdaroff, G. Die Makedonische Frage . Makedonishe Studentenvereine im Auslande. Makedonische Bücherei №2, 1925.
Баждаровъ, Г. Изъ македонската земя. Впечатления и бележки . София, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ. Македонска библиотека, №6, Печатница П. Глушковъ, 1926.
Баждаровъ, Г. Македонскиятъ въпросъ вчера и днесъ. София, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ. Македонска библиотека, №6, Печатница П. Глушковъ, второ издание, 1927.
Баждаровъ, Г. Горно Броди . София, Печатница П. Глушковъ, 1929.
Външни препратки
„Българин (политико-обществен вестник)“ , брой 1, Солун, 1912 година
"Пътни бележки; Прилеп и сръбският режим" , публикувано във в. „Родина“, брой 692, Скопйе, 1918 година
Баждаровъ, Г. Духътъ на Македония. Сборникъ отъ биографии и характеристики на македонски революционери . София, Печатница П. Глушкоъ, 1923.
Bajdaroff, G. La Question Macédonienne dans le passé et le présent . Sofia, Imprimirie „Balkan“, 1923.
Баждаровъ, Г. Изъ македонската земя. Впечатления и бележки . София, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ. Македонска библиотека, №6, Печатница П. Глушковъ, 1926.
Baschdaroff, G. Die Makedonische Frage . Makedonishe Studentenvereine im Auslande. Makedonische Bücherei №2, 1925.
Баждаровъ, Г. Горно Броди . София, Печатница П. Глушковъ, 1929.
"Македонският въпрос вчера и днес" , София, 1927 година
"От банкер - дипломат" , публикувано във в-к "Свобода или смърт. В. М. Р. О. Революционен лист", год. III, бр. 57, 15 октомври 1927 година
"Новият султанат на Балканите" , публикувано във в-к "Свобода или смърт", год. V, бр. 95, 15 юли 1929 година
"Българският учителски съюз в Отоманското царство" , публикувано в сп. "Летоструй", год. III, Солун, 1911 година
Бележки
↑ Пърличев, Кирил . 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5 . с. 617.
↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 64.
↑ Николов, Борис Й . ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 20, 52, 69, 77, 78, 89.
↑ ДАА, Фонд № 1935К, оп.1
↑ Марков, Георги Христов . Хрупищко . Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8 . с. 136.
↑ Енциклопедия „Пирински край“ , том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3 . с. 450.
↑ Известни българи са били учители в Разградската мъжка гимназия // Екип 7, 17 януари 2020 г. Посетен на 9 февруари 2021 г.
↑ Енциклопедия „Пирински край“ , том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3 . с. 388.
↑ Караманджуков, Христо . Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа – Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 13.
↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
↑ Палешутски, Костадин . Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924) . София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1 . с. 65.
↑ Палешутски, Костадин . Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941 . София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 83.
↑ Гоцев, Димитър. Солунското примирие. Борбата срещу ограбването на България. – в: Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944 . Том 3. София, МНИ, 1997. с. 386.
↑ Дружество на столичните журналисти. Общ годишник на Бѫлгария - 1922 година. София, Печатница на Армейския военно-издателски фонд, 1922. с. 115, 119.
↑ НБКМ-БИА C VIII 38
↑ Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.) , Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.
↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г. “, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г.
↑ Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 266.
↑ Иванчев, Димитър . Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател . Т. 2. София, Наука и изкуство , 1966. с. 276.
↑ Пелтеков, Александър Г . Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022 . с. 36-37.
↑ Енциклопедия „Пирински край“ , том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3 . с. 53.
↑ Николов, Борис Й . Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник . София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5 . с. 14-15.
↑ Баждаров, Георги. „Моите спомени“ .
↑ Баждаров, Георги. „Горно Броди“
↑ Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 138.
↑ Недев, Недю . Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4 . с. 219.
↑ Спомени на Георги Попхристов
Нормативен контрол