Горно Граматиково

Горно Граматиково
Άνω Γραμματικό
	Горно Граматиково Άνω Γραμματικό
— село —
	Горно Граматиково Горно Граматиково Горно Граматиково
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Воден
Географска област	Каракамен
Надм. височина	1160 m
Население	16 души (2021 г.)
Пощенски код	58002
Телефонен код	58002

Горно Граматиково (на гръцки: Άνω Γραμματικό, Ано Граматико, катаревуса: Άνω Γραμματικόν, Ано Граматикон, до 1927 година Άνω Γραμματίκοβο, Ано Граматиково, катаревуса Άνω Γραμματίκοβον, Ано Граматиковон,^[1] на румънски: Grămăticova) е село в Република Гърция, в дем Воден (Едеса), област Централна Македония.

География

Селото е разположено на 1160 m надморска височина, на 20 km южно от Острово (Арниса), в северозападните склонове на планината Каракамен (Вермио).^[2]

История

В Османската империя

Селото вероятно е било българско, разсипано при потушаването на Негушкото въстание в 1822 година. Селото доста по-късно е възстановено от власи скотовъдци.^[2]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Граматиковон (Grammatikovon), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.^[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Граматиково (Gramaticovo) е посочено като село във Воденска каза с 280 къщи и 848 жители българи и 415 помаци.^[4]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), в края на ХIХ век населението на Горно Граматиково, заедно с това на Долно Граматиково е съставено от 480 българи и 300 турци,^[5] но други източници посочват Горно Граматиково като село от около 100 къщи - изцяло власи, предимно гурбетчии, които през 1888 година откриват и румънско училище.^[6] Самият Кънчов отбелязва на етнографската си карта едното село като влашко, но Долно, а не Горно Граматиково.

Според гръцка статистика от 1904 година в живеят 842 влахофони, от които нито един румънеещ се, и 1658 елинофони.^[7]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Граматиково (Γραματικόβου), Кайлярска каза, живеят 842 гърци влахофони и 1658 гърци елинофони, а в Колиби (Καλύβια) 100 гърци влахофони, от които всички се румънеят.^[8]

В Гърция

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В преброяванията от 1913 и 1920 година селото фигурира под името Колиби.^[2]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Горно Граматиково има 100 къщи власи християни.^[9]

Селото пострадва силно по време на Гражданската война (1946 - 1949) и през зимата на 1947 година жителите му са евакуирани във Воден.^[2]

Селяните се занимават със скотовъдство, производство на картофи и експлоатация на гората. След войната част от жителите му се изселват във Воден и Негуш, но продължават да обработват имотите си в селото.^[2]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	549^[2]	454^[2]		615^[2]	293^[2]	241^[2]	79^[2]	9^[2]	103^[2]	78	11	16

Личности

Родени в Горно Граматиково

Атанасие Наста (1912 – 1996), румънски адвокат, филолог, арумънски писател и поет
Гогу Пию (1918 – 1948), румънски политик
Думитру Париза (1908 – 1996), румънски поет
Коста Баку (1883 – ?), румънски свещеник в църквата „Свети Димитър“ в Граматиково, разрушена по време на Втората световна война; след войната му е забранено да служи на румънски и става гръцки свещеник^[10]
Хали Жога (Hali Joga), войвода на чета на румънската пропаганда^[11]

Други

Йон Карамитру (1942 – 2021), румънски актьор и арумънски активист, по произход от Горно Граматиково

Бележки

↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 47. (на македонска литературна норма)
↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
↑ Романски, Стоян. Македонските ромъни, Македонски преглед, г. I, 1925, кн. 5-6, с. 92.
↑ Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 510. (на гръцки)
↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
↑ IERARHI AROMÂNI ORIGINARI DIN PENINSULA BALCANICÃ^{[неработеща препратка]}
↑ Minov, Nikola. The Aromanians and IMRO, в: Macedonian historical review, vol.2, 2011, стр.191.

[1] Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.

[Симовски_47-2] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 47. (на македонска литературна норма)

[3] Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)

[4] Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.

[5] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.

[6] Романски, Стоян. Македонските ромъни, Македонски преглед, г. I, 1925, кн. 5-6, с. 92.

[7] Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.

[8] Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 510. (на гръцки)

[9] Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)

[10] IERARHI AROMÂNI ORIGINARI DIN PENINSULA BALCANICÃ^{[неработеща препратка]}

[11] Minov, Nikola. The Aromanians and IMRO, в: Macedonian historical review, vol.2, 2011, стр.191.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]