Грузински език
Грузинският език (ქართული ენა) е картвелски език, говорен от грузинците. Той е официалният език в Грузия, страна в Кавказ. Грузинският има своя собствена писменост – грузинската азбука. Грузинският е литературен език за всички разновидности грузинци, включително и тези, които говорят други картвелски езици: свански, мегрелски и лазки. КласификацияГрузинският е най-широко разпространеният измежду картвелските езици – семейство, което също включва свански, мегрелски (основно говорен в северозападна Грузия) и лазки език (говорен основно по Черноморието). ДиалектиГрузинските диалекти са от Имеретия, Рача-Лечхуми, Гурия, Аджария, Имеркеви (Турция), Картли, Кахетия, Тушетия, Хевсурети, Хеви, Пшавия, Мтиулети и Месхетия. ИсторияИсторията на грузинския език може да се раздели основно на:
Грузинският има общ потомствен език (пракартвелският) с сванския, мегрелския и лазкия езици. Грузинският, като отделен език от другите картвелски езици, се е появил в първото хилядолетие пр. Хр в Кавказка Иберия. Най-ранният намек за говоримия грузински вероятно е от римския граматик Марк Корнелий Фронтон през II век, който си представял как иберийците се обръщат към Марк Аврелий на техния „неразбираем език“. Въз основа на степента на различие между южнокавказките езици, езиковеди като Г. Климов, Т. Гамкрелидзе, Г. Мачавариани, смятат, че първото им разделение трябва да се отнесе към 2 хилядолетие пр.н.е. или по-рано, когато сванският се отделя от останалите езици. Мегрелският и лазкият се отделят от грузинския около 1000 години по-късно. Еволюцията на грузинския от говорим в писмен език е вследстиве на покръстването на грузинския елит в средата на IV век. Новият книжовен език е построен на вече утвърдена културна инфраструктура и добива статута на арамейския език – книжовният език на езическа Грузия. Първите текстове на грузински са надписи и палимпсести, датиращи от V век. Грузинският има дълги литературни традиции. Най-старият запазен текст на грузински е „Мъченичеството на царица Шушаник“ от Яков Цуртавели, написан през V век. Грузинският национален епос „Витязът в тигрова кожа“ е написан от Шота Руставели през XII век. ПисменостГрузинският е използвал най-различни писмености през историята си. Настоящата, мхедрули, е почти напълно доминантна; останалите разновидности се използват предимно в религиозни документи и в архитектурата. Мхедрули се състои от 33 букви в обща употреба; други вече са остарели. Буквите от мхедрули съвпадат в голяма степен с фонемите в грузинския език. Според традицията, описана от Леонти Мровели през XI век, грузинската азбука е създадена от царя на Иберия Фарнаваз през III век пр.н.е. Въпреки това първите запазени текстове, които я използват, са от IV-V век. С течение на времето азбуката се е изменяла. Днес съществуват три грузински азбуки, значително различаващи се една от друга – асомтаврули („главни букви“), нусхури („малки букви“) и мхедрули („военна“). Първите две, използвани заедно като главни и малки букви, се наричат хуцури („свещеническа“) и се използват от Грузинската православна църква. В съвременния грузински се използва азбуката мхедрули, при която няма разграничение между главни и малки букви.
ГраматикаГрузинският е аглутинативен език, който няма родове и определителен член. Вместо обичайните за повечето езици предлози, грузинският използва следлози, които стоят отделно след думата или се прикрепят към съществителното като наставки. Същата система се среща и при уралските езици (фински, унгарски, коми). Грузинският език има 7 падежа – именителен, дателен, родителен, творителен, обстоятелствен, звателен и т.нар. ергативен. Причинният падеж се използва при определени глаголни форми (например при глаголното време аорист). Затова грузинският е ергативен език, т.е. допълнението попада в даден падеж в зависимост от това дали глаголът, обозначаващ действието, е преходен, или непреходен. Склонението на съществителните зависи от корена на думата. Ето пример за склонение на съществителни от различни типове. За улеснение грузинските думи са транскрибирани на латиница.
Както в повечето синтетични езици, словоредът в грузинския е сравнително свободен. Спрегнатите форми на глагола съдържат в себе си и маркер за подлога и за прякото или непряко допълнение, което значително усложнява спрежението в грузинския. Речников съставГрузинският е приел множество чуждици, най-вече от турския, персийския, арабския, руския и английския. Грузинската бройна система е двайсетична – например числото 55 се изразява като „два пъти по двайсет и петнайсет“. Грузинските фамилни имена окончават на „-дзе“ (например бившият президент на Грузия Едуард Шеварднадзе), на „-швили“ (например Йосиф Джугашвили), а също така на „-иа“, „-уа“, „-ани“ и „-ури“. В действителност окончанието „-дзе“ на старогрузински означава „син“ и се среща предимно в Западна Грузия, „-швили“ – дете, при източногрузински имена, „-иа“ и „-уа“ – при мингрелски фамилни имена, „-ани“ – при свански и „-ури“ – при хевурски фамилни имена. ПримериОбразуване на думиГрузинският има система, която помага за създаването на съществителни имена от глаголни корени с представки и наставки. Например:
Възможно е да се образуват глаголи и от съществителни имена:
Аналогично, глаголи могат да се получат и от прилагателни имена:
Думи, започващи с няколко съгласниВ грузинския много имена и прилагателни започват с две или повече съседни съгласни.
Езиков примерЧлен 1 от Всеобщата декларация за правата на човека на грузински: ყველა ადამიანი იბადება თავისუფალი და თანასწორი თავისი ღირსებითა და უფლებებით. მათ მინიჭებული აქვთ გონება და სინდისი და ერთმანეთის მიმართ უნდა იქცეოდნენ ძმობის სულისკვეთებით.
Qvela adamiani ibadeba t'avisup'ali da t'anascori tavisi ġirsebit'a da uplebebit'. Mat miničebuli ak'vt' goneba da sindisi da ert'manet'is mimart' unda ik'c'eodnen żmobis suliskvet'ebit'.
Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство. Вижте също
Външни препратки
|