|
Двама души, съзерцаващи Луната
„Двама души, съзерцаващи Луната“ (на немски: Zwei Männer in Betrachtung des Mondes) е една от най-известните картини на Каспар Давид Фридрих.[1] Фридрих рисува няколко версии, както и вариант, в който двете фигури са мъж и жена (1835 г.). Версията от 1819-1820 г. в Галерията на новите майстори в Дрезден се смята за оригинал. Самюъл Бекет казва, че картината го вдъхновява да напише пиесата си „В очакване на Годо“. ИнтерпретацииС леко меланхоличното си настроение картината олицетворява романтичната гледка към природата. Двете фигури, гледани почти изцяло отзад, служат като представители на наблюдателя, който е оставен да размишлява върху това, което вижда, и да му предаде смисъл.[2] В допълнение към романтичната мистика на напрежението между осезаемия свят и безкрайния космос са представени три допълнителни контрастни интерпретации по отношение на религията, политиката и биографията. РелигияГерманският историк на изкуството Хелмут Бьорш-Супан интерпретира вечнозеления смърч и мъртвия дъб като символи на християнския светоглед и победеното езичество, съответно, пътя като пътека на живота, а настъпващата луна като Христос. Дъбът традиционно представлява историята и преходността, вечнозеленото елхово дърво – постоянно обновяваща сила на природата.[3] Източници
|
|||||||||||||||||||
