Дерби на Милано

Дербито на Света Дева Мария (на италиански: Derby della Madonnina) или както още го наричат Дербито на Милано (на италиански: Derby di Milano) е футболен мач между отборите на италианските Интер и Милан. Нарича се така в чест на най-голямата забележителност в Милано, статуята на Дева Мария, намираща се на върха на катедралата Дуомо, известна като „Мадонина“.

Едно от най-гледаните футболни дербита в световен мащаб, а заедно с Римското и Торинското дерби се считат за най-важните и интересни съперничества на градски врагове в Италия.

На 13 декември 1899 г. Алфред Едуардс и други основават Миланския крикет и футболен клуб. Едуардс, бивш британски вицеконсул в Милано и известна личност сред миланското висше общество, е първият избран президент на клуба. Първоначално клубът включва отбор по крикет, управляван от Едуард Бера, и футболен отбор, управляван от Дейвид Алисън. Милан скоро печели популярност под ръководството на Хърбърт Килпин. Първият трофей, който трябва да бъде спечелен е Медалия дел Ре („Медал на краля“) през януари 1900 г., а отборът по-късно печели три шампионата през 1901, 1906 и 1907 г. Триумфът от 1901 г. е особено важен, защото слага край на последователната серия от победи на Дженоа, който е единственият отбор, който е спечелил титлата преди 1901 г. На 9 март 1908 г. издаването на документи за подписване на чуждестранни играчи довежда до отделяне на част от Милан и основаването на футболния клуб Интер.

Първият дерби мач между двата милански съперника се провежда на финала на Купата Киасо от 1908 г., футболен турнир, който се провежда в Кантон Тичино, Швейцария, на 18 октомври същата година, а „росонерите“ печелят с 2:1.

През 1960-те години, дербито на Милано изправя две големи звезди на италианския футбол лице в лице. Един от най-представителните играчи на Интер е Сандро Мацола, син на бившия играч от Великият Торино Валентино Мацола, който заедно с повечето от съотборниците му в Торино загива при катастрофата в Суперга през 1949 г., след като доминира в Серия А в продължение на четири сезона. Неговият съперник от Милан е Джани Ривера, наречен „Златното момче“ заради таланта си. В тази епоха се наблюдават брилянтни дерби мачове и нарастващо съперничество: докато Милан спечелва европейската купа през сезон 1962/63 г., Интер повтаря този успех в следващите години. Милан отново печели титлата през 1968/69. През този успешен период и за двата отбора, Милан е воден от Нерео Роко, а Интер от Еленио Ерера, като и двамата са треньори на много известни играчи. Съперничеството продължава в италианския национален отбор, където двама играчи от миланските отбори често не играят заедно, като един от тях обикновено е заменян от другия на полувремето. Ревера в крайна сметка загубва титулярното си място, за сметка на Мацола във финала на световното първенство от 1970 г. срещу Бразилия, в който Италия е победена с 4:1 от южноамериканците.

Вероятно най-великата ера на Милан е в края на 1980-те години и продължава до средата на 1990-те години. Често наричан като най-великият отбор на Милан, спечелил купата на европейските шампиони през 1989 г., ръководен от Ариго Сачи, където играят легендарните играчи на Милан, Марко ван Бастен, Рууд Гулит и Франк Рийкард. Доминирането на Милан, както в страната, така и в международен мащаб, им носи четири титли в Серия А и три европейски купи между 1989 и 1996 г. През това време Интер завършва на второ място през сезон 1992/93 (зад Милан) и печели две купи на УЕФА.

Дългото чакане за титла, започва след 1989 г., и най-накрая свършва през 2006 г., когато корупционният скандал „Калчополи“ отнема титлата от Ювентус за сезон 2005/06 (и приспада точки от крайното класиране на Милан) и я присъжда на Интер, завършил трети след Ювентус и Милан. Това се смята за противоречиво решение от мнозина, които считат, че те не бива да бъде давана на друг отбор. Интер спечелва титлата от Серия А за сезон 2006/07 в сезон, в който Ювентус е изхвърлен в Серия Б, а Милан като наказание, започва сезона с отрицателен брой точки. Кампанията на Интер включва рекорден брой от 17 поредни победи и победи в двете дербита срещу Милан. По време на същия сезон, обаче, Милан печели седмата си Европейска купа / Шампионска лига, побеждавайки Ливърпул на финала в Атина. След като италианската лига се възстановява от последствията от скандала за уреждане на мачове, Интер продължава да доминира, спечелвайки всеки сезон до 2009/10, в който си осигурява титлата в последния кръг. През този сезон Интер също става първият италиански отбор, който печели требъл. Освен Скудето, Интер печели Копа Италия и първата си титла в Шампионската лига от 1965 г. насам. През следващия сезон обаче, Милан с привличането на няколко класни играчи, включително бившия нападател на Интер Златан Ибрахимович, печели Скудето, оглавявайки класирането от началото на ноември до края на сезона. През този сезон Милан печели и двата дерби мача, като запазва суха мрежа.

От 2011 г. и двата отбора в Милано изостават от Ювентус в Серия А, с девето място за Интер от 2012/13 и трудна кампания за Милан през 2014/15, завършили десети. Въпреки това, Интер е по-добрият от двата отбора в дербито, с четири победи, една загуба и три равенства.

• 11 гола на 6 ноември 1949 г. Интер 6:5 Милан
• 9 гола на 6 ноември 1932 г. Интер 5:4 Милан

• Милан 0:5 Интер на 6 февруари 1910 г.
• Интер 5:1 Милан на 27 февруари 1910 г.
• Интер 5:2 Милан на 22 февруари 1914 г.
• Интер 5:4 Милан на 6 ноември 1932 г.
• Интер 6:5 Милан на 6 ноември 1949 г.
• Интер 5:2 Милан на 28 март 1965 г.
• Интер 4:0 Милан на 2 април 1967 г.
• Милан 1:5 Интер на 24 март 1974 г.
• Милан 0:4 Интер на 29 август 2009 г.

• Милан 6:3 Интер на 30 април 1911 г.
• Милан 5:3 Интер на 27 март 1960 г.
• Милан 5:0 Интер на 8 януари 1998 г. в Копа Италия
• Интер 0:6 Милан на 11 май 2001 г.

Последна актуализация: 11 февруари 2020

Футболисти, отбелязали повече от 6 гола в официален мач.

Андрий Шевченко, голмайстор в дербито на Милано (14 гола), и Джузепе Меаца, голмайстор за Интер (12 гола)

Място	Име	Отбор	Голове
1	Андрий Шевченко	Милан	14
2	Джузепе Меаца	Интер (12), Милан (1)	13
3	Гунар Нордал	Милан	11
	Ищван Нерш	Интер
5	Енрико Кандиани	Интер (7), Милан (3)	10
6	Жозе Алтафини	Милан	7
	Алесандро Алтобели	Интер
	Роберто Бонинсеня	Интер
	Златан Ибрахимович	Интер (2), Милан (5)
	Бенито Лоренци	Интер
Луис ван Хеге	Милан
11	Алдо Бофи	Милан	6
	Алдо Чевенини	Милан (4), Интер (2)
	Атилио Демария	Интер
	Сандро Мацола	Интер
	Диего Милито	Интер
	Пиетро Серантони	Интер

Заб.: Мачове и голове само за първенство

Име	Позиция	Интер			Милан
		Кариера	Мачове	Голове	Кариера	Мачове	Голове
Джузепе Меаца	Н	1927 – 1940	348	241	1940 – 1942	37	9
		1946 – 1947	17	2
Алдо Бет	З	1967 – 1968	8	0	1974 – 1981	144	0
Алдо Серена	Н	1978 – 1981	2	1
		1981 – 1983	21	2	1982 – 1983	20	8
		1983 – 1985	28	8
		1987 – 1991	114	45
Маурицио Ганц	Н	1995 – 1997	68	26	1998 – 2001	40	9
Тарибо Уест	З	1997 – 1999	44	1	2000 – 2001	4	1
Роналдо	Н	1997 – 2002	68	49	2007 – 2008	20	9
Андреа Пирло	П	1998 – 2001	22	0	2001 – 2011	284	32
Дарио Шимич	З	1999 – 2002	66	3	2002 – 2008	82	1
Кристиан Виери	Н	1999 – 2005	143	103	2005 – 2006	8	1
Кларънс Сеедорф	П	2000 – 2002	64	8	2002 – 2012	300	47
Ернан Креспо	Н	2002 – 2003	18	7	2004 – 2005	28	11
		2006 – 2008	49	18
		2008 – 2009	14	2
Джузепе Фавали	З	2004 – 2006	49	0	2006 – 2010	75	2
Златан Ибрахимович	Н	2006 – 2009	88	57	2010 – 2011	29	14
					2011 – 2012	32	28
Марио Балотели	Н	2007 – 2010	59	20	2013 – 2014	43	26
					2015 – 2016	20	1
Мансини	Н	2008 – 2010	26	1	2010	7	0
Съли Мунтари	П	2008 – 2012	66	7	2012	13	3
					2012 – 2015	57	8
Джампаоло Пацини	Н	2011 – 2012	50	16	2012 – 2015	74	21
Андреа Поли	П	2011 – 2012	18	0	2013 – 2017	90	3
Матиас Силвестре	З	2012 – 2015	9	0	2013 – 2014	4	1
Леонардо Бонучи	З	2005 – 2006	1	0
		2006 – 2007	0	0	2017–

Име	Позиция	Милан			Интер
		Кариера	Мачове	Голове	Кариера	Мачове	Голове
Луиджи Кавенини	Н	1911 – 1912	1	1	1912 – 1915	55	63
		1915 – 1919	7	5	1919 – 1921	40	54
					1922 – 1927	94	42
Лоренцо Буфон	В	1949 – 1959	277	0	1960 – 1963	79	0
Фулвио Коловати	З	1976 – 1982	158	4	1982 – 1986	109	3
Франческо Толдо	В	1990 – 1993	0	0	2001 – 2010	148	0
Кристиан Панучи	З	1993 – 1996	89	9	1999 – 2001	26	1
Кристиан Броки	П	1994 – 1998	0	0	2000 – 2001	15	1
		2001 – 2008	99	4
Роберто Баджо	Н	1995 – 1997	51	12	1998 – 2000	41	9
Франческо Коко	З	1995 – 2002	56	2	2002 – 2007	26	0
Едгар Давидс	П	1996 – 10997	19	0	2004 – 2005	14	0
Патрик Виейра	П	1995 – 1996	2	0	2006 – 2010	67	6
Андрес Гюлиелминпиетро	П	1998 – 2001	57	6	2001 – 2004	30	0
Томас Хелвег	З	1998 – 2003	105	0	2003 – 2004	23	0
Дражен Бърнчич	П	2000 – 2001	1	0	2001 – 2003	0	0
Юмит Давала	З	2001 – 2002	10	0	2002 – 2004	0	0
Антонио Касано	Н	2011 – 2012	33	7	2012 – 2013	28	7

Портал „Футбол“          Портал „Италия“