Дженаро Гатузо
Дженаро Иван Гатузо (на италиански: Gennaro Ivan Gattuso, прякор Рино) е италиански треньор и бивш футболист. Роден е на 9 януари 1978 г. в град Кориляно Калабро, Италия. Гатузо е играл основно като опорен халф, станал популярен със своята борбеност, агресивност и издръжливост на терена. Спечелил е всички турнири на клубно ниво с Милан, най-значимите от които са двете победи в Шампионската лига през 2003 г. и 2007 г. Гатузо става световен шампион с Италия през 2006 г. и е избран в идеалния отбор на мондиала. През февруари 2013 г. Дженаро става играещ мениджър на швейцарския Сион, като след края на сезона прекратява кариерата си като футболист и треньор в Сион. През есента на същата година ръководи и италианския Палермо. КариераГатузо започа професионалната си кариера през 1996 г. в Перуджа. През сезон 1997 - 1998 е привлчен от шотландския Глазгоу Рейнджърс. Там Дик Адвокаат го използва като десен защитник. През октомври 1998 г. преминава в новака в Серия А Салернитана. През 1999 г. Гатузо е купен от Милан за 8 милиона евро и бързо се утвърждава като титуляр. През 2000 г. дебютира за Италия. На 15 ноември вкарва единственото си попадение за скуадра адзура срещу Англия. Въпреки огромната конкуренция в Милан след привличането на Руи Коща и Андреа Пирло през 2001 г. и Кларънс Сеедорф и Ривалдо през 2002 г. Гатузо успява да запази титулярното си място. Той играе като опорен полузащитник под ръководството на Карло Анчелоти и внася стабилност в отбранителните действия на Милан. През 2003 г. Дженаро печели Шампионската лига, Купата на Италия и Суперкупата на Европа с Милан, а на следващия сезон и титлата в Серия А и Суперкупата на Италия. На 26 септември 2006 г. Гатузо изиграва своят мач номер 300 за Милан. Същата година става и световен шампион с Италия, като попада и в идеалния отбор на Световното първенство. Гатузо печели за втори път Шампионската лига през 2007 г. Пропуска по-голямата част от сезон 2008 - 2009 поради контузия. През сезон 2009 - 2010 е оставян често резерва, за сметка на Матьо Фламини. Участва на Мондиал 2010, където Италия отпада в групата. След края на първенството се отказва от националния отбор. През 2011 г. Дженаро става за втори път шампион на Италия с Милан. В първия кръг на сезон 2011 - 2012 в мач срещу Лацио Гатузо е изваден от игра още през първото полувреме. Впоследствие му е открит проблем с очите[1] и не играе близо 7 месеца. Футболистът дори обмисля да се откаже от футбола[2] Рино се връща в игра чак през март 2012 г.[3]. През целия сезон той записва едва 7 мача. На 11 май 2012 г. решава да не удължи договорът си с Милан и след края на сезона подписва с швейцарския Сион.[4] СтатистикаКлубна кариера
1Европейските турнири включват Шампионска лига и Купа на УЕФА Национален отбор
Успехи
Индивидуални
Ордени
Източници
|