Есхил
Есхил (на гръцки: Αισχύλος) е древногръцки драматург. БиографияРоден е през 525 г. пр.н.е. Участва в гръцко-персийските войни (битките при Маратон, Саламин и Платея). Първото му участие в драматическо състезание се пада между 500 и 497 г. пр.н.е. за утвърждаване на есхиловата драматургическа линия. Античните учени изброяват в литературното му наследство около 90 пиеси (трагедии и сатирни драми), от които до нас са достигнали само седем: „Персите“ (единствената запазена историческа трагедия), „Седемте срещу Тива“, една пълна трилогия – „Орестия“ („Агамемнон“, „Хоефори“ и „Евмениди“), „Молителките“ и „Прикованият Прометей“. От останалите му творби са запазени заглавия и фрагменти от повече от 75 пиеси. Според Аристотел Есхил пръв въвежда втори актьор, намалява партиите на хо̀ра и дава преднина на диалога. Заради тези радикални промени е наречен „баща на трагедията“. Скоро след написването на „Орестия“ Есхил напуска Атина и за трети път заминава за Гела на о. Сицилия. Там през 456 г. преди н.е. завършва жизнения и творческия си път и е погребан. Епитафията на гроба му не споменава нищо за творбите му, а само за участието в битки с персите.[1] Преразказана от Валерий Максим и Плиний Стари легенда гласи, че Есхил загива, когато орел изпуснал костенурка върху голата му глава, приемайки я за камък (някои орли се хранят с костенурки, чупейки ги в твърди предмети). Плиний Стари в своята „Естествена история“ добавя, че Есхил бил на улицата, за да избегне пророчество, че ще го убие падащ предмет. Съществува и версия, че орелът е изпуснал камък, приемайки плешивината му за яйце. Според Енциклопедия Британика легендата е изфабрикувана от по-късен сатиричен автор.[2] ТворчествоУ Есхил елементите на традиционния мироглед се преплитат с гледищата, породени от демократическата държава. Той вярва в реалното съществуване на божествените сили, които въздействат върху човека и често пъти коварно му поставят примки. Есхил се придържа плътно към старинната представа за наследствената родова отговорност – вината на прадядото се предава на потомците и ги влече към гибел. От друга страна, боговете у Есхил стават пазители на правните основи на новото държавно устройство и той усилено изтъква момента на личната отговорност на човека за свободно избраното от него поведение. Като материал на Есхил служат героичните митове. Най-често той изобразява съдбата на героя или на героичния род в три последователни трагедии, които сюжетно и идейно образуват една цялостна трилогия; след нея идва сатирната драма със сюжет от същия митологически цикъл, към който спада и трилогията. Но като взема сюжети от епоса, Есхил не само драматизира легендите, но и ги преосмисля, пронизва ги със своя проблематика. Отличен е приживе 13 пъти с наградата „Най-добър трагически поет“ в Древна Атина. Произведения
Издания
Изследвания
Външни препратки
Бележки
|