Това е първият пруски орден с 2 степени, с който могат да се награждават всички военни чинове, независимо от произхода им. Представлява черен тевтонски кръст от чугун със сребърен кант. Предната страна на първия кръст е гладка, а на гърба му, в горната част, са инициалите на краля FW (Friedrich Wilhelm) с корона, в средата има три дъбови листа, а в долната част числото 1813.
орденът 2-ра степен има черна лента с бял кант, която се закача на илик за копче, а
орденът 1-ва степен се закача направо в лявата страна на гърдите.
големият кръст (Grosskreuz des EK), предназначен само за военачалниците, се носи на лента около врата.
По заповед на краля, от 1838 г. орденът се носи с гладката страна отзад.
Железният кръст е обновяван няколко пъти – през 1870, 1914 и 1939 г. При първите два от тях, на предната страна в средата са поставени инициалите на императора W (Wilhelm), а при третия – пречупения кръст, символ на управляващата Националсоциалистическа партия, и в долната част е отбелязана годината. Освен това лентата става червена с тесен бял и черен кант. През Втората световна война броят на степените се увеличава. Той е първоначално четири:
рицарски кръст със златни дъбови листа, мечове и брилянти и
голям кръст.
Използван през световните войни като масово отличие, в повечето случаи даван при строги критерии, за истински прояви на храброст, Железният кръст се приема за символ на германския милитаризъм. След 1945 г. във ФРГ носенето на Железния кръст е разрешено само ако пречупеният кръст е заличен. В тази насока, през 1957 властите във ФРГ официално въвеждат заместител на Железния кръст от Втората световна война – пуснати са емисии на всички степени, като вместо свастика имат дъбови листа.
Наградени българи
Грамота за награждаване на поручик Стоянов с железен кръст ІІ степен[1], [2]
