|
Западни Карпати
Западните Карпати (на словашки: Západné Karpaty; на полски: Karpaty Zachodnie; на чешки: Západní Karpaty; на унгарски: Északnyugati-Kárpátok; на немски: Westkarpaten) са една от трите части на планинската система на Карпатите, простиращи се на територията на Словакия, Полша, Чехия, Унгария и Австрия. Простират се от югозапад (при град Братислава) на североизток и изток на протежение около 400 km и ширина над 200 km до Таличкия проход (), който ги отделя от Източните Карпати. Максимална височина връх Герлаховски щит (2 655 m). (), издигащ се в планината Татри, на територията на Словакия.[1] Географска характеристикаПланинската система на Западните Карпати представляват изпъкнала на северозапад дъга, дълга около 400 km. На изток граничи с Източните Карпати, на север с Малополските възвишения, на северозапад със Судетите, от която ги отделя седловината Моравски врата, на югозапад с Виенската котловина и на юг със Среднодунавската низина.[2] Състоят се от няколко хребета и изолирани масиви и се разделят на две основни вериги Външни Западни Карпати на север и по-ниските Вътрешни Западни Карпати на юг. Външни Западни КарпатиВъншните Западни Карпати са съставени от следните планини и планински масиви:
Вътрешни Западни КарпатиВътрешните Западни Карпати са съставени от следните планини и планински масиви:
Геоложки строеж, релеф полезни изкопаемиПланината е изградена основно от гранити, гнайси и други кристалинни скали, а също варовици и са разделени от дълбоки котловини. За високите части са характерни алпийските форми на релефа и ледникови езера. Южните (Вътрешни) Западни Карпати образуват средновисоки масиви с плоски върхове, изградени освен от кристалинни също и от вулканични породи и варовици (Словашки Рудни планини, Щявницка планина, Бюк, Матра и др.). Разработват се находища на железни, манганови, медни и други руди.[1] ВодиТериторията на Западните Карпати принадлежи към три водосборни басейна. Целите Вътрешни Западни Карпати и южните и западните склонове на Външните Западни Карпати принадлежат към водосборния басейн на река Дунав. От тях водят началото си реките Вах, Нитра, Хрон, Шайо, Хернад и др. Северните склонове на Външните Западни Карпати се отводняват от реките принадлежащи към водосборния басейн на Висла – Висла, Сола, Скава, Раба, Попрад и др., а северозападните – към водосборния басейн на река Одра – Лубина, Остравице, Олше и др.[1] Растителност, животински святНиските части на склоновете са заети от широколистни и смесени гори (предимно дъбови и букови), северните склонове и средновисоката зона – от смесени и иглолистни гори, а най-високите части – от алпийски пасища. Срещат се мечки, благороден елен, сърна, дива свиня, вълк, рис и др.[1] Източници |
||||||||||||||||||||||
