Камбрий

Камбрий (на латински: Cambrium) е първият геоложки период от палеозойската ера, чието начало е преди 542 ± 0.3 милиона години и край преди 488,3 ± 1,7 милиона години (МКС, 2004,^[5] карта).

Комплексът от скали, отговарящи на камбрийския период, за първи път е бил открит и изследван от английският геолог Адам Седжуик (1785 – 1873) през 1835 г., който наименува периода на старото латинското име на Уелс (Cambria), където скалите са били най-достъпни и установява три серии. Уточненията, направени по-късно от американския геолог Чарлз Уолкот (1850 – 1927), английския геолог Чарлз лапуорт (1842 – 1920) и др., довеждат до съвременните разбирания отделните серии и етажи на камбрия, приети на 4-тия Международен геоложки конгрес през 1888 г.^[6]

Въпреки, че на 4-тия Международен геоложки конгрес през 1888 г. е приета периодизацията на камбрийския период и до сега няма единна международно признато деление на периода на серии и етажи в различните страни. Според най-използваната и популярна периодизация на периода той се подела на 4 серии: тарановий, серия 2, серия 3 и Фуронгий. Първата серия се дели на 2 етажа – фортуний и етаж 2, втората – на етаж 3 и етаж 4, третата – на етаж 5, друмий и гужангий и четвъртата – на пейбий, джангшаний и етаж 10.^[6]

Камбрийските наслаги са много широко разпространени и са известни във всички континенти. Най-широко са представени морските наслаги от долния камбрий, съответстващи по време на обширните морски трансгресии, когато голяма част от съвременните континенти са били покрити с топли морета и богата фауна. На базата на фациалния анализ се предполага, че температурата на водата в моретата покриващи днешен Сибир не е падала под 25°С. Характерна особеност за органичните пластове от ранния карбон била широкото развитие на морски червеноцветни карбонатни скали и натрупването на мощни пластове от сол. През това време започва масова миграция на фауната, в резултат от което в регионите, отдалечени един от друг (например Сибир и Австралия), се откриват близки съобщества от изкопаеми организми. През средния карбон се наблюдава значително съкращаване на морските басейни, продължаващо и в началото на късния камбрий. Вероятно, и в средния и в късния камбрий става много съществена, отколкото в ранния камбрий, климатична диференциация, довела до образуването на биогеографските провинции. В пластовете от горния камбрий за първи път са установени достоверни лагунни червеноцветни седименти. Главните тектонски структури възникнали още в докамбрия, продължили да съществуват и през камбрия.^[6]

Структурните елементи на платформите и геосинклиналите (синеклизи, антеклизи, синклинории, атиклринории), формирани още в края на рифея, през долния камбрий съхраняват своята конфигурация. Само от средния камбрий, в резултат от активизацията на тектонските движения в много региони (особено в нагънатите области в Южен Сибир) структурният план съществено се еизменя. Усилването на тектонските движения довежда до това, че в много от случаите разрезите от средния и горния камбрий са много по-фрагментарни, отколкото от долния. В геосинклиналните области заедно с нормалното напластяване с органични наслаги се формират и мощни слоеве от ефузивни скали, преди всичко с основен състав. Интрузивните скали са представени от разнообразни по състав скали, от ултраосновни до кисели, а в платформите се откриват много малки диабазови тела.^[6]

През камбрийският период за първи път в геоложката история на Земята се появяват скелетни организми, отначало археоциати, гастроподи, радиоларии, морски гъби, брахиоподи, а по-късно трилобити, остракоди, чревно-ивичести и др. Към края на камбрия са били представени почти всички типове животински царства. За най-ранния етап (фортуний) са характерни обилни фосили с фосфатни скелети (хиолителминти, томотиди и др.). Най-характерните животни през ранния камбрий в моретата са били трилобитите и археоциатите, по които се извършва разчленението на наслагите по време. Преобладават трилобитите от семействата на Olenelloidea, Eodiscidea и Redlicheoidea. В значителни количества присъстват морски гъби, раменоноги, хиолити, коремоноги мекотели, червеи, по-рядко чревноивичести (хидроконозоа, строматопороидеи, сцифоидни и протомедузи), моноплакофори, двучерупчести мекотели и много примитивни главоноги. Има много синьозелените и червени водорасли. Широко развитие получава микрофитопланктона (акритархи), по фосилите на който се прави разчленяване на раннокамбрийските теригенни наслаги в Източноевропейската платформа. Към края на ранния камбрий става практически пълното измиране на археоциатите, за сметка на нарастването на количеството на брахиоподите. В късния камбрий се появяват табулятите и граптолитите. Много голяма роля продължават да играят трилобитите (Dikelacephaloidea, Ptichoparioidea и др.). Докато животът в моретата е бил в разцвет, сушата е била почти необитаема с нищо повече от някои микроорганизми. С изключение на няколко несигурни доказателства за животни излезли на сушата, повечето от континентите са били пусти и неприветливи.^[6]

• 
  Разнообразни динокариди.
  горе: аномалокарис, опабиния;
  Долу: Pambdelurion, Kerygmachela.
• 
  пикайя (Pikaia gracilens)
• 
  халюцигения (Hallucigenia)
• 
  виваксия (Wiwaxia)
• 
  Размери на някои представители (шистова фауна на Бьорджис)

С камбрийските теригенни наслаги са свързани големите находища на фосфорити (Казахстан, Монголия, Китай и др.), някои находища на нефт (Прибалтика и др.), олово (Северна Африка), манган (Кузнецки Алатау), ванадий (Казахстан), калиеви соли (югозападната част на Сибирската платформа, Индия). Камбрийските карбонатни скали в много райони се използват за производство на цимент, в металургичната промишленост, а мраморите – като облицовъчен материал.^[6]