|
Крал на Франция
Това е списък на владетелите на Франция от разпадането на Франкската империя и обособяването на Западнофранкското кралство (843 г.) до падането на Втората империя през 1870 г.: Меровинги (428 – 737)Името на Франция идва от германското племе наречено франки. Меровинговите крале започват като племенни водачи, като първи между тях е Клодион. Хлодвиг I е първият, който обединява тези племена в истинско кралство. След смъртта му, неговото кралство е разделено между синовете му на Соисон (Неустрия), Париж, Орлеан (Бургундия) и Мец (Австразия). Няколко Меровингски монарха съюзяват Франкското кралство и приемат титлата „Крал на Франките“. Но след смъртта им, според франкската традиция, кралството е разделяно между синовете му.
Каролингско междуцарствие (737 – 743)Последните меровингски крале, познати като лениви крале (rois fainéants) не притежават истинска политическа власт. Вместо това тя е предадена на Майордома. Когато Теодерих IV умира през 737 г., майордомът Карл Мартел оставя трона свободен и продължава да управлява до собствената си смърт през 741 г. Неговият син Пипин Късия възстановява малко от меровингската династия като издига Хилдерих III на трона през 743 г., само за да го прогони през 751 г. Меровинги, реставрация (743 – 752)
Каролинги (752 – 987) Каролингската династия, носеща името на своя родоначалник, Карл Мартел, взема властта във Франкското кралство през 752, когато майордомът Пипин Къси, син на Мартел, принуждава поредния от ленивите крале (наричани така заради безразличието си към държавните въпроси), Хилдерих III от Меровингската династия, да абдикира и се възкачил на негово място. Империята се разраства при управлението на сина на Пипин – Карл I, наричан Шарлеман, когато границите ѝ се разпростират от Дания до Централна Италия, от Графство Бретан до Аварските земи. Със смъртта на Шарлеман кралството e наследено от сина му Луи I Благочестиви и неговите синове, най-големият – Лотар, Луи и Шарл. Луи I разделя помежду им голяма част от империята си, което поражда между братята спорове колко територия им се полага. Със смъртта на стария крал, най-малкият, Шарл, се съюзява с брат си Луи срещу новия император, Лотар, и му обявяват война. Съюзниците побеждават брат си в битката при Фонтеней през 841 г. До август 843 г. Лотар, изтощен от битките, се предава и е принуден да подпише Вердюнския договор, с който империята на Карл Велики е разделена между тримата. Луи, наричан оттук нататък Луи Немски, получава най-източните части, днешна Германия; Шарл взел най-западните, Франция.
Когато Луи V умира, оставя престола без наследник. Всеобщо е решено кралството да бъде предадено в силните и сигурни ръце на френския херцог Хуго Капет, от Саксонската династия, който още от управлението на Лотар управлява необезпокояван. Хуго е признат от аристокрацията и духовенството и коронован на 3 юли 987 г. Властта му, въпреки това ме може да се предава наследствено и за това, за да запази властта в рода си, той представя сина си като свой наследник като rex Franconum (крал на Франките). Съответно синът му представя своя син като наследник, и той - своя. Властта се предава така между първите Капетинги до Филип II Огюст, който учреждава властта задължително да се предава от баща на син. Директни Капетинги се отнася до поредица от крале в периода 987 – 1328 г., предаващи властта по този начин, от баща на син (с изключение на последните двама). Включва седемнадесет монарси, управлявали в период от близо 340 години. Директни Капетинги (987 до 1328)
В списъка не са Хуго Магнус, най-голям си на Робер II и Филип Френски, най-голям син на Луи VI; и двамата управляват заедно с бащите си (според ранна капетингска практика кралете коронясвали техните наследници докато са още живи и споделяли властта с тях), но умират преди тях. Тъй като нито Хуго, нито Филип са самостоятелни крале в живота си, те традиционно не са вписвани като крале на Франция. Династия Валоа (1328 – 1589) Със смъртта на последния от преките наследници от династията на Капетингите кралството е изправено пред династическа криза. Възниква спор относно законния наследник на френския престол, като всяка страна твърди, че нейните претенции са по-основателни от тези на останалите претенденти. От една страна, това е Едуард III Плантагенет, внук на Филип IV по майчина линия, от друга, – Карл II Злия, крал на Навара, внук на Луи Х по майчина линия, и накрая – родът Валоа, водещ началото си от Шарл дьо Валоа, син на Филип III Смелия. За разрешаване на този въпрос в Парижкия университет е свикано събрание на френските барони и духовенство, което заключава, че според Салическото право правото на престолонаследие не може да се предава по женска линия, и затова Филип дьо Валоа, син на Шарл дьо Валоа, е признат за законен наследник и на 29 май 1328 г. е коронован за френски крал. Като знак на недоволството си от несправедливото според него решение английският крал Едуард III, който е и херцог на Нормандия (васално херцогство в Северна Франция), отказва да положи васална клетва за вярност като нормандски херцог пред новия крал. В Париж е изпратен епископът на Харифорд, който обявява война на Франция от името на Едуард, с което се слага началото на Стогодишната война, опустошила страната и довела до смъртта на десетки хиляди души.
Династия Валоа-Орлеан (1498 – 1515)Династия с един представител, Луи XII, херцог на Орлеан, наследил Шарл VIII, тъй като последният не оставя мъжки наследник. От своя страна Луи ХII също няма наследник по мъжка линия, поради което крал става братовчед му Франсоа I.
Династия Валоа-Ангулем (1515 – 1589)
Династия Бурбон (1589 – 1792)Династията произхожда от Робер дьо Клермон, син на Луи IX Свети, чийто син получава титлата херцог на Бурбон през 1327 г. Макар титлата да им е отнета два века по-късно, те запазват името си непроменено. С брака между Жана III Наварска и Антоан дьо Бурбон родът става кралска династия. Техният син, Анри III, крал на Навара от 1572 г., е признат за крал на Франция след смъртта на последния от династията Валоа, Анри III, през 1589 г., и е коронован и за френски крал като Анри IV и така обединява двете кралства в лична уния. Синът му Луи XIII обединява двете кралства през 1620 г., но въпреки това владетелите от династията продължават да използват титлата Крал на Навара дълго след Френската Революция. През 1724 г. след смъртта на бездетния Карлос II Испански внукът на Луи XIV, Филип, става крал на Испания. От испанския клон произлизат и бъдещите крале на Кралството на Двете Сицилии.
От 21 септември 1792 г. Франция е република, а кралското семейство е затворено в крепостта Тампл. На 21 януари 1793 г. Луи XVI е екзекутиран и негов наследник като крал на Франция от гледна точка на роялистите до 8 юни 1795 г. е синът му – Луи-Шарл (Луи XVII); всъщност дофинът умира в крепостта Тампл, докато властта е в ръцете на лидерите на републиката. След смъртта на дофина правото на престолонаследие преминава към неговия чичо Луи-Станислас (брат на Луи XVI), но той става крал на Франция de facto едва през 1814 г. като Луи XVIII. Първа република (1792 – 1804)Първата френска република съществува от 1792 г. до 1804 г., когато Наполеон Бонапарт се обявява за император на французите. Бонапарти, Първа френска империя (1804 – 1814)
Капетинги, Династия Бурбон, реставрация (1814 – 1815)
Бонапарти, Първа империя, реставрация (Стоте дни, 1815)
От 22 юни до 7 юли 1815 г., Бонапартите смятат за законен наследник на трона сина на Наполеон I, Наполеон II, след като баща му абдикира в негова полза. Обаче неговото право на престолонаследник не е признато от победителите и той е изпратен с майка си в Австрия. Луи XVIII е избран за крал на 7 юли. Капетинги, Реставрация на Бурбоните (1815 – 1830)
Най-възрастният син и наследник на Шарл X, дофинът Луи-Антоан, обикновено е смятан за законен крал на Франция като Луи XIX за 20-те минути между подписването на абдикацията на Шарл X и тази на дофина. Капетинги, Династия Бурбон-Орлеан (Юлска монархия 1830 – 1848)
Втора република (1848 – 1852)Втората френска република съществува от 1848 г. до 1852 г., когато президентът, Луи-Наполеон Бонапарт, е обявен за император на французите. Бонапарти, Втора Империя, реставрация (1848 – 1870)
|
_-_Clovis_roi_des_Francs_(465-511).jpg)
.jpg)
_-_Caribert,_roi_franc_de_Paris_et_de_l%27ouest_de_Gaule_(mort_en_567).jpg)
_-_Dagobert_Ier_roi_d%27Austrasie_de_Neustrie_et_de_Bourgogne_(mort_en_638).jpg)
_-_Clovis_III_roi_d%27Austrasie_en_691_(682-695).jpg)
.jpg)
_-_Child%C3%A9ric_III_roy_de_France_(754).jpg)
_p037_Karl_III._der_Dicke.jpg)
_-_Charles_III,_dit_le_simple,_roi_de_France_en_896_(879-929).jpg)
.jpg)
.jpg)
_by_Winterhalter.jpg)
