Магнитна проницаемост

Серия статии на тема
Класическа електродинамика
Електричество Магнетизъм Електромагнетизъм
Електростатика Закон на Кулон Теорема на Гаус Електрически дипол Електрически заряд Интензитет на електрическото поле Електрично поле Електричен потенциал Електрет
Магнитостатика Магнит Магнитно поле Дипол Магнитен поток Магнитна индукция Интензитет на магнитното поле Магнитна проницаемост Магнитна възприемчивост Магнитен момент Намагнитване Феромагнетизъм Диамагнетизъм Парамагнетизъм Суперпарамагнетизъм Антиферомагнетизъм Феримагнетизъм Магнитна левитация Закон на Био-Савар Закон на Ампер
Електродинамика Електромагнитно поле Електромагнитна индукция Електромагнитно излъчване Дипол Сила на Лоренц Уравнения на Максуел Електромагнитен 4-потенциал Електричен потенциал Магнитен векторен потенциал Вълново уравнение Закъсняващ потенциал Оператор на Д'Аламбер Електрически диполен момент Електромагнит Ефект на Майснер
Електрическа верига Електрически ток Електрическо напрежение Волт-амперна характеристика Електрическо съпротивление Индуктивност Електрически капацитет Електрическа проводимост Електрически импеданс Закон на Ом Закони на Кирхоф Закон на Джаул-Ленц
Известни учени Хенри Кавендиш Майкъл Фарадей Андре-Мари Ампер Густав Кирхоф Джеймс Кларк Максуел Хайнрих Херц Алберт Абрахам Майкелсън Робърт Миликан Георг Ом Луи Неел
п б р

В електромагнетизма магнитна проницаемост е физична величина, характеризираща степента на намагнитване на материал, което се изменя линейно (в определени граници и при определени условия) спрямо приложеното магнитно поле. Магнитната проницаемост се означава с гръцката буква μ. Терминът е представен за първи път през септември 1885 от Оливър Хевисайд. В системата SI магнитната проницаемост се измерва в хенри на метър (H/m) или в нютон на квадратен ампер (N/A²). Величината ${\displaystyle \mu _{0}}$ е известна като магнитна константа или магнитна проницаемост на вакуума и има точно определена стойност: ${\displaystyle \mu _{0}}$ = 4π×10⁻⁷ H/m. Магнитната проницаемост може да се изрази като отношение на магнитната индукция (плътността на магнитния поток) ${\displaystyle \mathbf {B} }$, (T) и интензитета на магнитното поле ${\displaystyle \mathbf {H} }$, (A/m):

${\displaystyle \mu ={\frac {\mathbf {B} }{\mathbf {H} }}}$

Относителна магнитна проницаемост, означена с μ_r, е отношението на магнитната проницаемост на определена материална среда към магнитната константа μ₀:

${\displaystyle \mu _{r}={\frac {\mu }{\mu _{0}}}}$

Спрямо относителната магнитна проницаемост може да се дефинира величината магнитна възприемчивост:

${\displaystyle \chi _{m}=\mu _{r}-1\,}$

където ${\displaystyle \chi _{m}}$ е безразмерна величина, понякога наричана обемна възприемчивост.

Магнитна възприемчивост ${\displaystyle \chi _{m}}$ и магнитна проницаемост ${\displaystyle \mu }$ на избрани материали
Материална среда	Възприемчивост	Проницаемост x10-6
${\displaystyle \mu }$-метал	20 000	25 000 N/A2	при 0,002 T
Пермалой	8000	10 000 N/A2	при 0,002 T
Трансформаторна стомана със спец. съпротивление ρ = 0,01 µΩ·m	4000	5000 N/A2	при 0,002 T
Стомана	700	875 N/A2	при 0,002 T
Никел	100	125 N/A2	при 0,002 T
Магнитно мек ферит със спец. съпротивл. ρ = 0,1 Ωm	[1]	5000 N/A2	< 0,1 mT
Магнитно мек ферит със спец. съпротивл. ρ = 10 Ωm	[2]	2500 N/A2	< 0,1 mT
Платина	2,65 × 10−4	1,2569701 N/A2
Алуминий	2,22 × 10−5	1,2566650 N/A2
Водород	8 × 10−9 или 2,2 × 10−9	1,2566371 N/A2
Вакуум	0	1,2566371 N/A2
Сапфир	−2,1 × 10−7	1,2566368 N/A2
Мед	−6,4 × 10−6 или −9,2 × 10−6	1,2566290 N/A2
Вода	−8 × 10−6	1,2566270 N/A2

Магнитната проницаемост се изменя с магнитното поле. Посочените по-горе стойности са приблизителни и са в сила само за дадените стойности на магнитното поле. Също така те се отнасят за постоянно магнитно поле (нулева честота). Магнитната проницаемост зависи и от честотата в случая на променливо поле. В този случай магнитната проницаемост може да бъде и комплексно число. Трябва да се отбележи, че величината ${\displaystyle \mu _{0}}$ има точна и постоянна стойност, независеща от стойностите на честотата или интензитета на магнитното поле. В сила е и зависимостта:

${\displaystyle \varepsilon _{0}\mu _{0}={\frac {1}{c^{2}}},}$

където ${\displaystyle c}$ е скоростта на светлината във вакуум: 299 792 458 m/s (също константа), а ${\displaystyle \varepsilon _{0}}$ е диелектричната проницаемост на вакуума (константа).

Диамагнетици Вещество ${\displaystyle \mu _{r}}$ Бисмут 0,99983 Злато 0,99986 Живак 0,99997 Сребро 0,99998 Олово 0,999983 Мед 0,999991 Вода 0,999991 Немагнитна среда Вещество ${\displaystyle \mu _{r}}$ Вакуум 1,000000

Парамагнетици Вещество ${\displaystyle \mu _{r}}$ Въздух 1,0000004 Алуминий 1,00002 Магнезий 1,000012 Паладий 1,0008 Волфрам 1,00008 Титан 1,0002 Платина 1,0003

Феромагнетици Вещество ${\displaystyle \mu _{r}}$ Кобалт 250 Никел 600 Силициева стомана 3500 99,8 % чисто желязо 5000 ${\displaystyle \mu }$-метал (75% Ni, 5% Cu, 2% Cr) 100 000 99,96 % чисто желязо 280 000 Супермалой (79% Ni, 5% Mo) 1 000 000

• Фархи С., С. Папазов. Теоретична електротехника, ч.1, Техника, С., 1990.
• Генов Л., Теоретични основи на електротехниката, София, Техника, 1991.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Magnetic permeability в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​