В електромагнетизма магнитна проницаемост е физична величина, характеризираща степента на намагнитване на материал, което се изменя линейно (в определени граници и при определени условия) спрямо приложеното магнитно поле. Магнитната проницаемост се означава с гръцката буква μ. Терминът е представен за първи път през септември 1885 от Оливър Хевисайд. В системата SI магнитната проницаемост се измерва в хенри на метър (H/m) или в нютон на квадратен ампер (N/A2). Величината е известна като магнитна константа или магнитна проницаемост на вакуума и има точно определена стойност: = 4π×10−7 H/m. Магнитната проницаемост може да се изрази като отношение на магнитната индукция (плътността на магнитния поток) , (T) и интензитета на магнитното поле , (A/m):
Относителна магнитна проницаемост, означена с μr, е отношението на магнитната проницаемост на определена материална среда към магнитната константа μ0:
Спрямо относителната магнитна проницаемост може да се дефинира величината магнитна възприемчивост:
където е безразмерна величина, понякога наричана обемна възприемчивост.
Магнитна възприемчивост и магнитна проницаемост на избрани материали
|
Материална среда
|
Възприемчивост
|
Проницаемост x10-6
|
-метал
|
20 000
|
25 000 N/A2
|
при 0,002 T
|
Пермалой
|
8000
|
10 000 N/A2
|
при 0,002 T
|
Трансформаторна стомана със спец. съпротивление ρ = 0,01 µΩ·m
|
4000
|
5000 N/A2
|
при 0,002 T
|
Стомана
|
700
|
875 N/A2
|
при 0,002 T
|
Никел
|
100
|
125 N/A2
|
при 0,002 T
|
Магнитно мек ферит със спец. съпротивл. ρ = 0,1 Ωm
|
[1]
|
5000 N/A2
|
< 0,1 mT
|
Магнитно мек ферит със спец. съпротивл. ρ = 10 Ωm
|
[2]
|
2500 N/A2
|
< 0,1 mT
|
Платина
|
2,65 × 10−4
|
1,2569701 N/A2
|
Алуминий
|
2,22 × 10−5
|
1,2566650 N/A2
|
Водород
|
8 × 10−9 или 2,2 × 10−9
|
1,2566371 N/A2
|
Вакуум
|
0
|
1,2566371 N/A2
|
Сапфир
|
−2,1 × 10−7
|
1,2566368 N/A2
|
Мед
|
−6,4 × 10−6 или −9,2 × 10−6
|
1,2566290 N/A2
|
Вода
|
−8 × 10−6
|
1,2566270 N/A2
|
Магнитната проницаемост се изменя с магнитното поле. Посочените по-горе стойности са приблизителни и са в сила само за дадените стойности на магнитното поле. Също така те се отнасят за постоянно магнитно поле (нулева честота). Магнитната проницаемост зависи и от честотата в случая на променливо поле. В този случай магнитната проницаемост може да бъде и комплексно число. Трябва да се отбележи, че величината има точна и постоянна стойност, независеща от стойностите на честотата или интензитета на магнитното поле. В сила е и зависимостта:
където е скоростта на светлината във вакуум: 299 792 458 m/s (също константа), а е диелектричната проницаемост на вакуума (константа).
Диамагнетици
Вещество
|
|
Бисмут
|
0,99983
|
Злато
|
0,99986
|
Живак
|
0,99997
|
Сребро
|
0,99998
|
Олово
|
0,999983
|
Мед
|
0,999991
|
Вода
|
0,999991
|
Немагнитна среда
Вещество
|
|
Вакуум
|
1,000000
|
|
|
Феромагнетици
Вещество
|
|
Кобалт
|
250
|
Никел
|
600
|
Силициева стомана
|
3500
|
99,8 % чисто желязо
|
5000
|
-метал (75% Ni, 5% Cu, 2% Cr)
|
100 000
|
99,96 % чисто желязо
|
280 000
|
Супермалой (79% Ni, 5% Mo)
|
1 000 000
|
|
Източници
Литература
- Фархи С., С. Папазов. Теоретична електротехника, ч.1, Техника, С., 1990.
- Генов Л., Теоретични основи на електротехниката, София, Техника, 1991.
|