ПеткоПетко е българско мъжко име.[1] ПроизходИмето Петко произхожда от „петък“, в смисъл на подготовка за празника, аналог на българските имена „Параскев“ или „Параскева“ от гръцкото „Παρασκευή“.[1] Света Петка Българска е светицата – патрон на името. Празникът, Петковден, се отбелязва на 14 октомври. ВариантиИмето се среща в няколко варианта. Параскева и нейните производни празнуват или на 14 октомври (Петковден), или на 26 юли.
РазпространениеИмето е разпространено в цяла България, но също и в съседните страни – Гърция, Северна Македония, Сърбия, Словения, Словакия и др. Макар че като цяло името не е измежду най-често срещаните (каквито са Иван, Димитър или Георги), в някои райони има доста голяма концентрация на Петковци – например в Ботевградския Балкан има селца и махали, където всеки втори мъж се казва Петко. В България името е с леко архаично звучене. В миналото е било много по-разпространено. И все пак мъжкото име Петко е много по-срещано отколкото първоизточника и женски вариант Петка. Някои от по-известните българи, които се казват Петко:
СелищаВ България има няколко села, свързани с Петко:
На Балканския полуостров има и няколко селища с името Света Петка:
Интересни фактиПетко е едно от малкото имена, които са едновременно в звателна и умалителна форма. Името е в звателната си форма, което означава, че при обръщение е непроменяемо (за разлика примерно от Иван – Иване). Името е и в умалителна или галена форма и също не се променя (за разлика от Димитър – Митко). В българския фолклор има няколко поговорки, свързани с това име:
Героят на Даниел Дефо от романа „Робинзон Крузо“ се казва Friday („петък“ – заради деня, в който Робинзон го спасява) и е преведен като „Петкан“, както и героят на Мишел Турние, Vendredi (също петък), в „Петкан или чистилището на Пасифика“ и адаптацията за деца „Петкан или дивият живот“. В сръбските преводи героят се казва Петко. Вижте същоБележки
Външни препратки
|