|
Търговище (община)
Община Търговище е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Търговище. ГеографияГеографско положение, граници, големинаОбщината е разположена в североизточната част на област Търговище. С площта си от 840,429 km2 е най-голямата сред 5-те общините на областта, което съставлява 31,01% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
 Природни ресурсиРелефРелефът на общината е равнинен, хълмист и ниско планински с преобладаваща надморска височина между 150 и 300 m. Територията ѝ попада в южните части на Източната Дунавска равнина и крайните северни части на Източния Предбалкан. В северните части на община Търговище са разположени крайните южни разклонения Разградските височини. В тях, на 2,5 km северно от село Миладиновци се намира най-високата им точка – 481,6 m. В крайните североизточни части на общината се простират най-южните разклонения на Самуиловските височини. На 1 km югоизточно от село Твърдинци височината им достига до 436,8 m. Западните райони на общината се заемат от източните, най-високи части на Лилякското плато, най-издигната част на цялата Дунавска равнина. Височината им достига до 516,9 m, разположена на 2 km североизточно от село Александрово. Южно от Разградските височини и източно от Лилякското плато е разположено хълмистото Търговишко поле, което обхваща около половината от територията на общината. В него, на границата с община Велики Преслав, източно от село Надарево в коритото на река Врана се намира най-ниската точка на община Търговище – 112 m н.в. Южно от Лилякското плато в пределите на общината попадат североизточните, най-високи части на платото Кедикбалкан (част от Източния Предбалкан) с максимална височина връх Гюрген 577 m, разположен на 700 m южно от село Пайдушко. Южно от Търговишкото поле и източно от пролома на река Врана се издига Преславска планина, разположена в северната периферна ивица на Източния Предбалкан. В нея, на 3 km северозападно от село Копрец се намира най-високата точка на община Търговище – връх Големия вис (Коджакус) 689,4 m[1] н.в. Южно от планината, на територията на община Търговище се простира най-северната част на хълмистата историко-географска област Герлово. ВодиОсновна водна артерия на общината е река Врана (68 km, ляв приток на река Голяма Камчия), която протича през нея с почти цялото си течение. Тя води началото си от 567 m н.в., на 1 km южно от с. Тъпчилещово, община Омуртаг. До село Пролаз протича в широка долина, след което пресича в североизточно направление западната част на Преславска планина с дълбок пролом. След като излезе от пролома долината ѝ става широка, като прави голяма, изпъкнала на север дъга и постепенно завива на югоизток през Търговишкото поле. В долното си течение протича по южното подножие на Шуменското плато. Влива се отляво в река Голяма Камчия на 86 m н.в. до село Хан Крум. След град Търговище коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги. Площта на водосборния ѝ басейн е 938 km2, което представлява 17,5% от водосборния басейн на река Голяма Камчия. Основните ѝ притоци на територията на община Търговище са: Керизбунар (Съединенска река, 24 km) и Калайджи (Осенка, 22 km). Река Керизбунар (Съединенска река, 24 km) води началото си от Разградските височини, от 462 m н.в., на 400 м североизточно от връх Канарата (землището на село Миладиновци). Протича в югоизточна посока в широка долина като пресича най-южната част на област Разград (община Лозница), преминава през язовир „Съединение“ и отново се завръща на територията на област Търговище. Влива се отляво в река Врана, на 129 m н.в. между селата Алваново и Пробуда. Площта на водосборния ѝ басейн е 214 km2, което представлява 22,7% от водосборния басейн на река Врана. Река Калайджи (Осенка, 22 km) води началото си от западната част на Преславска планина, от 566 m н.в., на 2,2 km югоизточно от село Стража. До селото тече на север в дълбока и залесена долина, а след него посоката ѝ става североизточна и долината ѝ се разширява. Източно от град Търговище долината ѝ е коригирана с водозащитни диги, а посоката ѝ – източна. Влива се отдясно в река Врана на 112 m н.в., на 1,5 km източно от село Надарево. Площта на водосборния ѝ басейн е 93 km2, което представлява 9,9% от водосборния басейн на река Врана. Неин основен приток е Кралевска река (22 km). Тя извира от централната част на Преславска планина, от 625 m н.в., на 500 m югоизточно от връх Шааретян (687 m). Протича в североизточно направление, до село Кралево в дълбока и залесена долина, а след селото в широка долина заета от обработваеми земи. След село Дългач коритото ѝ е коригирно с водозащитни диги. Влива се отдясно в река Калайджи на 117 m н.в., на 400 m североизточно от село Надарево. Площта на водосборния ѝ басейн е 66 km2, което представлява 71% от водосборния басейн на река Калайджи. Общия брой на язовирите в общината е 37, като по-големи са Бели Лом (частично), Росина, Съединение, Фисека, и др[2]. Защитени територии, почвиСпоред държавното лесничейство, стопанистваните и охраняеми гори представляват 190 км2[3]. Общината разполага с 31 защитени природни обекти, от тях 6 са забележителности. Ловно – туристическият район на територията на общината е 3000 декара, площта на курортните гори разположени в местността Боаза са 17 декара[4]. По-голяма част от територията е покрита със сиви горски почви, също голяма част заемат черноземните почви, около реките и деретата се срещат алувиално-ливадни почви. Животински святЖивотинският свят на територията на общината се характеризира с типични представители на фауната на Източната Дунавска равнина. Фаунистичният състав е твърде разнообразен. Срещат се сърни, елени, диви свине, лисици, язовци, вълци и др. Голямо разпространение имат гризачите: зайци, мишки, лалугери. Птичият свят показва голямо разнообразие на видове. Едни от тях обитават горските масиви, а други – полския район. Обект на лов представляват яребици, пъдпъдъци, гълъби, гургулици, а от едрия дивеч – сърни, елени, диви свине. В язовирите на общината има предимно шаран, толстолоб и сом. Населени места    Общината се състои от 52 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[5]
Административно-териториални промени
НаселениеКъм 1 февруари 2011 година населението на общината е 57 264 души. Броят на новородените през 2008 година е 830 бебета, с 18 повече от предходната[6], починали са 977 души. През 2009 година общината бележи положителен естествен прираст, като броя на новородените е 993 а на починалите 868 души (593 от града)[7]. През 2003 година съотношението между трите основни възрастови групи за общината е следното: 0 – 14 години – 16,5 %, 15 – 64 години – 68,6 %, и над 65 години – 14,9 %[8]. Численост на населението според преброяванията през годините:[9]
Етнически състав
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[10]
ВероизповеданияЧисленост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[11]
Политика  Общински съветСъстав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[12][13][14][15][16]
Общински кмет
На местните избори през 2007 г. кмета на града (Красимир Мирев) печели 3-ти мандат. На първи тур излиза срещу подкрепения от ДПС – Светлан Петков с резултат 40,7 % срещу 38,63 % в полза на Мирев. На втори тур побеждава категорично с 58,37 % на 41.63 процента.[13] Кметове на кметства
Резултати на местните избори през 2007 г.. Избрани са 45 кметове на кметства, от тях:[13]
Образователна структураЗа периода между 1992 и 2001 г. е налице абсолютно и относително нарастване на лицата с висше, полувисше и средно образование в общината, което е характерно за областта, района и страната. Наблюдаваната тенденция на нарастване на високообразованите лица се отнася и за трите съставящи групата компоненти (висше, полувисше и средно образование) като тя е по-силно изразена при населението с висше и средно образование. Преобладаващата част от лицата с високо образователно равнище са в центъра на общината – гр. Търговище. Делът на завършилите висше образование е 16%, което е доста под средното за страната; със средно – 45%; с основно и по-ниско – около 35%, което е доста високо за сравнение със средното за страната. ИкономикаПрез 2009 година ожънатите площи с ечемик са били 148 875 дка, при среден добив 322 кг/дка, по-нисък от предходния[17]. Засетите площи с царевица през същата година са 35 731 дка[18]. ЗаетостСпоред официални данни в през месец декември 2009 година безработните в общината са 10,41 %, при 8,66 % средно за страната[19]. През 2003 година общия брой на заетите в сферата на промишлеността в община Търговище е 6431 души, голяма част заети в промишлените предприятия на град Търговище: „Енерсис“ АД – 800 души, „Божур 2000“ АД – 420 души, „Винпром Търговище“ АД – 340 души, „Кока Кола НВС България“ АД – 300 души (2003), „Тракия глас България“ ЕАД (Шишеджам) – 1600 души (2008), „Терем-Хан Крум“ ЕООД – 628 души (2009), „Мебел Стил“ ООД – 390 души (2009), „Дже те ка“ АД – 120 души, „Корабно оборудване Н.Симов“ АД – 200 души, „Мизия Милк“ АД – 100 души, „Фуражен завод Булмикс“ АД – 120 души, „Мебели Лито“ АД – 140 души, „Гласко“ АД – 200 души и други. Първичен сектор
В него водещо място заема селското стопанство. Под влияние на различни фактори селското стопанство в община Търговище има многоотраслов характер с растениевъдно-животновъдната насоченост. Растениевъдството е един от основните подотрасли на земеделието в общината. Земеделските територии заемат площ от 474 537 дка. Произведената продукция е с високо качество благодарение на добрите почвено-климатични условия и наличието на квалифицирани кадри. Има значително търсене на пшеница, както от местни производители на брашно (в общината има 4 мелници) така и от търговски фирми от други райони на страната, извършващи експорт на селскостопанска продукция. Основните култури са пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица. Те заемат 55% от земеделските територии. Освен традиционните култури, се отглеждат и тритикале, маслодайна рапица, ръж, пролетен ечемик, овес, фуражен грах, сорго, захарно цвекло, картофи. Производството на технически култури, особено на захарно цвекло и тютюн, през последните години значително намалява поради отдалечеността на преработващите предприятия. Тютюнопроизводството и цвеклопроизводството, имащи традиции в селата Драгановец, Вардун, Буховци, Пресяк, Подгорица, Дългач и Руец, са преустановени. Зеленчукопроизводството преди години е било основен поминък на населението в някои населени места на общината. Поради спиране на работата на консервния комбинат и проблеми с напояването, и това производство е почти изоставено. През последните години има повишен интерес към трайните насаждения. Състоянието на съществуващите се подобрява и се създават нови – вишни, череши, сливи, ягоди и малини. Създават се добри предпоставки за увеличено производство през следващите години. Качеството на продукцията е в състояние да задоволи изискванията на европейския пазар, но са нужни още инвестиции в модерни преработващи мощности. Плододаващите овощни насаждения заемат площи от 4513 дка, от тях: сливи 32,8%, ягоди 15,5%, малини 14,5%, ябълки 13,1%, череши 9,7%, вишни 8,8%, праскови 3,5%, кайсии 1,8% и круши 0,5%. Новосъздадените трайни насаждения през стопанската 2003/2004 г. почти удвояват площите им (4275 дка, или 94,7% от заварените). Лозарството е обект на специално внимание. Преобладава производството на винено грозде. Местният винзавод – ЛВК „Винпром“ АД – Търговище изкупува продукцията и създава стимули за добро поддържане на лозята (и след възстановяването на собствеността). Необходими са инвестиции за създаването на повече насаждения с качествени, предимно бели сортове, за отглеждането на които има много подходящи климатични условия. Производството на грозде и качествени вина, печелещи награди на международни изложби и конкурси, създава възможност за развитието и на винения туризъм. Животновъдството е другият основен подотрасъл на селското стопанство. Освен суровинна база за преработващата индустрия, то е стратегическа опора на малките натурални и полу-пазарни стопанства. Говедовъдството е съсредоточено изцяло в личните стопанства, където се отглеждат от 1 до 5 крави. Едва в един процент от фермите има над 20 крави, което прави сектора нерентабилен. Регистрираното производство на мляко възлиза на 4890 х.л. За последната година се наблюдава спад както в броя на животните, така и в средната им продуктивност, а от там и в произведената продукция. Биволовъдството е сравнително слабо застъпено. В личните стопанства се отглеждат около 66 биволици с тенденция към увеличение. От тях е получено 7,7 хил.л биволско мляко. В последните години се наблюдава интерес към този вид животни, поради факта че са устойчиви на заболявания и добре усвояват грубите фуражи. Друг фактор е повишеното търсене на екологично чисти продукти за нуждите на пазара. Наблюдава се колеблива тенденция към увеличение, но ниската ефективност при сегашните породи и начин на отглеждане, поставят под съмнение този клон на животновъдството. Козевъдството допълва фонда на натуралните стопанства. Свиневъдството е застъпено основно в частния сектор. Тревожен е спадът му с повече от 20 % спрямо предходната година. Птицевъдството също бележи спад. Перспективно е внедряването на хибридни линии с висок генетичен потенциал и добри репродуктивни показатели. Демонстриран е интерес към отглеждането на нетрадиционни за региона и страната птици. На територията на кметство Дралфа има създадена ферма за отглеждане на щрауси (25 възрастни и 30 подрастващи). Пчеларството се развива бързо. През последните 4 години, броят на пчелните семейства се увеличава с 2,1 пъти и достига 10 044. Проблем остава сертифицирането на меда и защитата на „справедлива“ изкупна цена. Вторичен сектор
Добре развито е винопроизводството и производството на безалкохолни напитки. В последните години успешно се развива и млекопреработването. С инвестиции по линията на Предприсъединителните фондове на ЕС – Програма „САПАРД“ в общината са изградени Предприятие за месодобив и преработка в с. Здравец и Предприятие за замразяване и преработка на плодове и зеленчуци в гр. Търговище. Текстилната и шивашка промишленост има силни традиции в общината. Формира 13,3% от промишлената продукция. Функционират няколко големи предприятия, предимно в частния сектор. Фирмите нямат дългосрочни договори и затова работят предимно по поръчка и на ишлеме. Сериозно е намалял делът на отрасъл „машиностроене“, който в миналото е бил водещ в икономиката на общината. Не е приватизирана държавната фирма „Терем – Хан Крум“ ЕООД, чието бъдеще до голяма степен ще определи и развитието на отрасъла. Дървопреработването също изживява криза. От ДК „Славиния“ функционира единствено „Стария дъб“ ООД. В последните години отрасълът (чрез фирмите на малкия и среден бизнес) успя да стабилизира в известна степен позициите си. Водещо предприятие е „Мебел стил“ ООД. Отрасъл строителство постепенно излиза от кризата. Около 5 – 6 от фирмите са утвърдени и поддържат обекти и извън общината – „Стрем“ ООД, „Поляница“ АД, „Радита“ АД и др. В община Търговище се слага началото на изцяло нов отрасъл от химическата промишленост, а именно „производство и преработка на стъкло“. ТранспортПрез средата на общината, от запад на изток преминава участък от 39,3 km от трасето на жп линията София – Мездра – Горна Оряховица – Варна от Железопътната мрежа на България През общината преминават изцяло или частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 151,5 km:
Топографски карти
Източници
Литература
Външни препратки
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
.png)
