Христо Бонев

Христо Бонев
Лична информация
Прякор	Зума
Роден	Христо Атанасов Бонев 3 февруари 1947 г. (77 г.) Пловдив, България
Ръст	181 см
Пост	Полузащитник
Награди
Юношески отбори
1955 – 1963 Локомотив (Пловдив)
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г 1963 – 1967 1967 – 1968 1968 – 1979 1979 – 1981 1982 – 1984 Общо: Локомотив (Пд) ЦСКА Локомотив (Пд) АЕК Атина Локомотив (Пд) 64 6 337 10 6 423 (19) (5) (161) (0) (0) (185)
Национален отбор²
1967 – 1979 България 96 (48)
Треньор
1983 – 1985 1987 – 1988 1988 – 1990 1990 – 1993 1993 – 1994 1995 – 1996 1996 – 1998 1997 – 1998 2000 2010 Локомотив Пловдив Локомотив Пловдив Панатинайкос Лариса Йоникос АПОЕЛ Никозия България Локомотив София Заксен Лайпциг Локомотив Пловдив
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 8 май 2016. 2. Информацията е актуална към 8 май 2016.
Христо Бонев в Общомедия

Христо Атанасов Бонев, популярен още като Зума, е бивш български футболист, легендарен състезател на националния отбор и треньор. Той е трикратен носител на отличието Футболист №1 на България през 1969, 1972 и 1973 г., признат е за футболист №1 на Пловдив за ХХ век и заема трето място в анкетата за най-добър футболист на България за 20 век. Христо Бонев е голмайстор №2 в историята на националния отбор на България с 48 гола. Държи също рекордите за най-много изиграни мачове и най-много отбелязани голове за Локомотив (Пловдив), почетен президент и легенда на клуба.

Роден е на 3 февруари 1947 г. в Пловдив. Женен за Ема Бонева от 14 февруари 1967 г. Има две деца - Радостин и Божидар.

На 15 януари 2017 г. Бонев получава инфаркт, от който се възстановява успешно.

Христо Бонев е възпитаник на школата на Локомотив (Пловдив). Играл е като полузащитник за Локомотив в периодите (1963 – 1967, 1968 – 1979 и 1982 – 1984), ЦСКА София (1967 – 1968) и АЕК (Гърция) (1980 – 1982). Носител на Купата на Съветската армия през 1983 г., Вицешампион през 1973 г. и Бронзов медалист през 1969 и 1974 г. с Локомотив Пловдив. Вицешампион с ЦСКА София през 1968 г.

Христо Бонев е единствения у нас играч от извънстоличен отбор, избиран три пъти за Футболист №1 на България през 1969, 1972 и 1973г. Избран е също за футболист №1 на Пловдив за ХХ век.^[1] Носител на Kупата за индивидуално спортсменство през 1976 г. и Заслужил майстор на спорта от 1967 г. Включен е в идеалния отбор на 30-десетилетието (1944 – 1974) г. Един от най-големите български футболисти за всички времена, заема трето място в анкетата на вестник Нощен труд за най-добър футболист на България за 20 век. Бонев попада четири пъти в ТОП 20 на класацията за Златната топка на „Франс Футбол“ през 1972, 1973, 1974 и 1975 г. като заема съответно 11, 12, 15 и 17 място.

Рекордьор по изиграни мачове и отбелязани голове в А група за родния си Локомотив (Пловдив) с 404 мача и 180 гола. За ЦСКА София има изиграни 6 мача и 5 отбелязани гола. За Купата на УЕФА има 14 мача и 6 гола за Локомотив (Пловдив).

За националния отбор на България дебютира на 22 март 1967 г. срещу ФРГ 0:1 в Хановер, а последния му мач е на 25 април 1979 г. срещу Аржентина 1:2 в Буенос Айрес (автор на гола). Общо има 98 мача (на трето място), в които 42 пъти е капитан (на трето място) и е отбелязал 48 гола ^[2][3] (на второ място) за националния отбор. Участва на СП-1970 в Мексико (играе в 3 мача и вкарва 1 гол срещу Перу) и на СП-1974 във ФРГ (играе в 3 мача и вкарва 1 гол срещу Уругвай). Първият български футболист, който отбелязва голове на две Световни първенства /СП-1970 и СП-1974/. Участва също на ЕП-1968 в Италия, където националния отбор постига най-големия си успех в турнира - 5 място.

Играта му се отличава с перфектна техника в движение, дрибъл, пас и отличен удар. Той е майстор на свободните удари. Неповторим организатор и мотор в действията на отбора.

Бенефисът на Христо Бонев е на 16 септември 1984 г. в Пловдив, когато на препълненият стадион „9-ти септември“ идват редица звезди на световният футбол като Боби Мур, Волфганг Оверат, Ян Томашевски, Зигфрид Шолтишик, Ференц Бене, Мирча Луческу, а треньори са Щефан Ковач и Райко Митич. Гост е също и Лев Яшин. Това е първият български футболист, в чиято чест се организира подобен международен бенефисен мач.^[4][5] На 27 май 1971 г. Бонев участва в прощалния мач на легендарния съветски вратар Лев Яшин като част от сборния отбор на Европа.

Христо Бонев завършва ВИФ и треньорската школа в Кьолн. След приключване на активна състезателна дейност става старши треньор на Локомотив (Пловдив) и помощник-треньор в националния отбор през 1987 – 1988 г. В периода 1988 - 1990 г. поема ръководството на гръцкия гранд Панатинайкос и го извежда до шампионската титла на Гърция през сезон 1989/1990. След това ръководи отборите на Лариса от 1990 до 1993 г., Йоникос през 1993 – 1994 г. като завършва първи в Гръцката Втора лига и печели промоция за елита. От 1994 до 1996 г. постига успехи и с тима на Апоел Никозия (Кипър) като печели Националната купа през 1995 и 1996 г. и и извежда тима до Шампионската титла през 1996 г.

От 1996 до 1998 г. е начело на националния отбор на България като го класира за СП-1998 във Франция, което остава и последното участие на националния ни тим на Световно първенство по футбол. От 1997 до 1998 г. е и треньор на Локомотив (София). През 2000 г. застава начело на германския Заксен Лайпциг. За последно е старши треньор на родния си Локомотив (Пловдив) през 2010 г.

Изпълнява ролята главен мениджър в Локомотив (Пловдив) в периода 2003 - 2005 г. и спортно-технически директор през сезон 2006 - 2007 г.^[6] На 9 април 2009 г. е удостоен с титлата „почетен президент“ на Локомотив (Пловдив).^[7]

България

• Четвъртфинал и 5-то място на Европейско първенство по футбол – 1968
• Участник на две Световни първенства по футбол – 1970 и 1974

Локомотив Пловдив

• Купа на Съветската армия (1 път) - 1982/83
• Вицешампион (1 път) – 1972/73
• Бронзов медалист (2 пъти) – 1968/69, 1973/74

ЦСКА София

• Вицешампион (1 път) – 1967/68

Индивидуални постижения

• Футболист №1 на България (3 пъти) – 1969, 1972, 1973
• Спортсмен №1 на България (1 път) – 1976
• Заслужил майстор на спорта – 1967
• Футболист №1 на Пловдив за ХХ век
• Футболист №3 в класацията за Най-добър футболист на България за XX век - 1999

България

• Класира националния отбор за СП-1998

Локомотив Пловдив

• Печели промоция за А група (1 път) – 1984/85

Панатинайкос

• Шампион на Гърция (1 път) – 1989/90

Йоникос

• Шампион на Гръцката Втора дивизия (1 път) – 1993/94

Апоел Никозия

• Шампион на Кипър (1 път) – 1995/96
• Носител на Купата на Кипър (2 пъти) – 1994/95, 1995/96

Индивидуални постижения

• Треньор №1 на Гърция – 1989/90
• Треньор №1 на Кипър – 1995/96

• Орден „Стара планина“ I степен - 2007 ^[8]
• „Почетен гражданин на град Пловдив“ - 1997
• „Доктор Хонорис Кауза” на Пловдивския университет - 2007 ^[9]

• Първият му треньор в детския отбор на Локомотив (Пловдив) е Димитър Григоров.
• Прякорът му Зума е измислен от брат му, който все му казвал: „Стой мирен, ти си като бръмбарчето Зум“. И оттам всички връстници започнали да го наричат така.
• Дебютира в А група на 5 юни 1965 година с екипа на родния си Локомотив (Пловдив) в мач срещу Ботев (Враца) – 2:0.
• На 10 април 1966 година бележи първия си гол с черно-бялата фланелка на мача Спартак (Вн) – Локомотив (Пд) 0:1.
• На 14 февруари 1967 се жени за жената, с която е и до днес – Ема.
• През 1967 е арестуван от военните, закаран с джип до София и принуден да играе за ЦСКА. С червената фланелка има 6 мача и 5 гола в А група. Записва и участие в едно вечно дерби, завършило при резултат 1:1.
• В 10 сезона от своята кариера е играчът, вкарал най-много голове за Локомотив Пловдив.
• Водещ голмайстор е на България в световните квалификации за Мондиал 70 – с 4 гола (толкова има и Георги Аспарухов) и на Мондиал 74 със 7 гола.
• Първият си гол за националния отбор бележи на 9 октомври 1968 година в мача Турция – България 0:2.
• Бонев е единственият футболист играещ в провинцията, който цели 8 години е бил капитан на националния отбор.
• Вкарал е 10 гола от дузпи за националния отбор, като повече попадения от бялата точка има единствено Христо Стоичков – 14.
• С националната фланелка най-често се е разписвал срещу Кипър и Северна Корея – по 5 пъти.
• Сезон 1972/1973, когато с Локомотив (Пд) става Вицешампион е най-резултатният в кариерата му – бележи 28 гола.
• Ювентус и Космос (Ню Йорк) са сред чуждестранните отбори, желали Зума в своите редици.
• Христо Бонев е първият, който разчупва забраната за наши футболисти да излизат на Запад по времето на Социализма. През 1980 г. АЕК Атина плаща за него 150 000 долара.
• Единственото му изгонване от терена е на 3 май 1969 година в мача Берое – Локомотив (Пд) 3:2. Отстранява го съдията Ангел Гергинов.
• На 15 октомври 1983 година изиграва последния си мач в елита за родния си Локомотив (Пд), които правят 0:0 с Черно море на стадион „Девети семтември“.
• Последния си гол бележи на 18 септември 1983 година в срещата Локомотив (Пд) – Ботев (Вр) 1:1.
• На 29 октомври 1983 година записва първия си двубой като треньор на Локомотив (Пловдив) като гост на Сливен и прави 2:2.
• Официално слага край на кариерата си на 16 септември 1984 година с прекрасен бенефис на стадион „Девети септември“.
• На бенефиса му идват много големи имена, включително и двама световни шампиони – Боби Мур и Волфганг Оверат.
• Избран е за Футболист №1 на Пловдив за 20 век.
• Избран е за треньор №1 на сезона в Гърция през сезон 1989/1990г.
• Пак като наставник има национална купа, а след това и златен дубъл на Кипър с АПОЕЛ (Никозия) през 1996 г.
• През лятото на 1996 г., когато като треньор на АПОЕЛ празнувал титлата в таверна в Никозия, получил предложение от собствениците за професионален договор като певец. Поискали да го наемат да пее всяка вечер, след като изпълнил на гръцки култовия хит „Барба Яни“ на Стелиос Казанцидис.
• Христо Бонев е последният селекционер, класирал България на световно първенство през 1998 г.
• Фолк певицата Кали посвети на него и на националния отбор песента „Наш`та система 4-4-2“, в чийто припев се пее „Зума има тежката дума“.
• През 1996 г. Христо Стоичков бойкотира националния отбор, воден от Зума, и го нарича „Господин Никой“. След това през 1997 година Камата се разкайва и иска прошка от Христо Бонев, придружена с букет цветя за съпругата му Ема.
• В последните два кръга на сезон 2009/2010 е назначен на пожар за треньор на Локомотив (Пд) и с две победи над Славия и Локомотив (Сф) спасява родния си тим от изпадане.
• При спечелването на Купата на Съветската армия през 1983 г. получава от признателен фен 13-килограмов сом.
• Вкарал е голове на четири от шестте отбора, срещу които е играл с Локомотив (Пловдив) в Европа. Не се е разписвал само срещу Слиема Уондърърс и ПАОК (Солун).
• Най-много отблязани голове в А група има срещу Локомотив (София) - 13, ЦСКА София - 12. Срещу Левски и Ботев (Пловдив) се е разписвал по 6 пъти.
• Класиран на трето място в анкетата Футболист на века в България след Георги Аспарухов-Гунди и Христо Стоичков.
• 28 от головете му в А група са от преки свободни удари.
• Участник в прощалния мач на Лев Яшин в Москва през 1970 година.
• След последния му мач в националния отбор, в който вкарва гол на актуалния световен шампион Аржентина, получава предложение от Бока Хуниорс. Шефът на Бока оставя на масата чек за 2 милиона долара и казва на Бонев: „Твой е, ако останеш и играеш за нас през следващите 2 години. А след 2 седмици жената и децата ти ще бъдат тук“. От страх Бонев да не избяга, ченге от Държавна сигурност спи до него в стаята му.

• ХРИСТО БОНЕВ - ЗУМА ОТ ПЛОВДИВ
• Прощален мач на Христо Бонев, 16 септември 1984 г.
• Христо Бонев с блестящ гол за 1:0 срещу Уругвай на Мондиал 1974
• Христо Бонев срещу Швеция на Мондиал 1974
• Христо Бонев срещу Холандия на Мондиал 1974

п б р     Състав на България - Световно първенство 1970    1 Симеонов • 2 Шаламанов • 3 Димитров • 4 Аладжов • 5 Давидов • 6 Пенев • 7 Попов • 8 Бонев • 9 Жеков • 10 Якимов  •11 Дерменджиев  •12 Гайдарски  •13 Йорданов  •14 Жечев  •15 Гаганелов  •16 Никодимов  •17 Колев  •18 Марашлиев  •19 Аспарухов  •20 Митков  •21 Григоров  •22 Каменски  • Треньор: Божков

п б р     Състав на България - Световно първенство 1974    1 Горанов • 2 Зафиров • 3 Жечев • 4 Величков • 5 Колев • 6 Пенев • 7 Войнов • 8 Бонев • 9 Михайлов • 10 Стоянов  •11 Денев  •12 Аладжов  •13 Василев  •14 Миланов  •15 Панов  •16 Григоров  •17 Никодимов  •18 Василев  •19 Ивков  •20 Борисов  •21 Стайков  •22 Симеонов  • Треньор: Младенов

п б р     Състав на България - Световно първенство 1998    1 Здравков • 2 Кишишев • 3 Т.Иванов • 4 И.Петков • 5 Йорданов • 6 Янков • 7 Костадинов • 8 Стоичков • 9 Пенев • 10 Балъков  •11 Илиев  •12 Михайлов  •13 Гинчев  •14 Христов  •15 Зафиров  •16 Нанков  •17 Стоилов  •18 Боримиров  •19 Бачев  •20 Г.Иванов  •21 Кирилов  •22 М.Петков  • Треньор: Бонев

п б р Треньори на АПОЕЛ Никозия Жан (1931–1933) · Кюнсцлер (1933–1951) · Авраамидес (1951–1952) · Гутман (1952–1953) · Авраамидес (1953–1954) · Шварц (1954–1955) · Ханц (1955–1956) · Талианос (1956–1958) · Цигис (1958–1959) · Хумис (1959–1961) · Лазаридис (1961–1962) · Карвър (1962–1963) · Франклин (1963–1964) · Талианос (1964–1965) · Женгелер (1965–1966) · Зендроди (1966–1967) · Аронитдис (1967) · Авраамидес (1967–1969) · Карвър (1969–1970) · Лазаридис (1970–1971) · Ууд (1971–1972) · Маркович (1972–1974) · Лазаридис (1974–1975) · Маркович (1975) · Лазаридис (1975–1976) · Партакис (1976–1977) · Спърджън (1977–1978) · Лазаридис (1978–1981) · Фъргюсън (1981–1983) · Маркович (1983–1985) · Касиди (1985–1989) · Мацуракис (1989–1990) · Поклепович (1990–1991) · Гмоч (1991–1993) · Антониу (1993–1994) · Мацуракис (1994–1995) · Бонев (1995–1996) · Шапурич (1996) · Гмоч (1997) · Алефантос (1997) · Яра (1997–1998) · Мускалис (1998) · Георгиу (1998) · Парашос (1998–1999) · Вучекович (1999) · Михалидис (1999–2000) · Шапурич (2000) · Марку (2000) · Уокър (2000–2001) · Жерардс (2001–2002) · Лемонис (2002–2003) · Ухрин (2003) · Йованович (2003–2005) · Хаджилукас (2005) · Лоран (2005) · Константину (2005) · Енгел (2005–2006) · Узунидис (2006–2008) · Йованович (2008–2013) · Серджио (2013) · Донис (2013–2015) · Финк (2015) · Пасиенса (2015) · Кецбая (2015–2016) · Кристиансен (2016–2017) · Беен (2017) · Донис (2017–2018) · Балтазар (2018–)