|
Български държавни железници
Холдинг „Български държавни железници“ ЕАД (известен и със съкращението БДЖ) е държавно предприятие в България, най-големият железопътен оператор в страната. От 13 август 2023 г. негов изпълнителен директор е Георги Друмев. Общи данниДо 2002 г. също поддържа основната част от железопътната инфраструктура в страната, която след това е отделена в Национална компания „Железопътна инфраструктура“. БДЖ традиционно разчита за съществуването си на значителни държавни субсидии. През 2008 г., в допълнение към субсидиите за пътувания на определени категории пътници, дружеството получава и 135,5 милиона лева пряка държавна помощ, но дори и с нея завършва годината с над 9 милиона лева загуба.[1] От 1990-те години БДЖ работи в силна конкуренция с автомобилния транспорт. От 1990 г. до 2005 г. се наблюдава сериозно намаление на дейността на дружеството:
ИсторияПървата железопътна линия в днешните български земи е линията Русе – Варна. Нейната дължина е 142 км. Решението за построяването ѝ е взето през септември 1861 г. Построена е от английска компания с главни акционери братя Бъркли, която получава концесия за това от османското правителство през 1863 г.[3] Открита е за движение на 7 ноември 1866 г. с дължина 223 км, като същата година в гр. Русе е открит и първият Локомотивен и вагонен завод (ЛВЗ Русе), който в периода между 2011 и 2020 година е ликвидиран. Линията Мездра-Видин е открита през 1913 г. (отсечката Брусарци – Видин с дължина 87 км е открита за експлоатация на два етапа: на 10.октомври.1918 г. е открит участъкът Брусарци – Александрово (дн. Димово), а на 1. юли 1923 г. – Александрово – Видин.[4]), а Подбалканската линия (Бургас – Карлово – София) през 1952 г. През 1874 г. английската компания прехвърля експлоатацията на дружеството на барон Морис дьо Хирш, а през 1888 г. дружеството е откупено от българската държава. През периода 1870 – 1874 г. барон Хирш построява жп линията Любимец – Белово, с отклонения Търново Сеймен (дн. Симеоновград) – Нова Загора – Ямбол. Железопътните линии в Южна България, собственост на барон Хирш, са общо 309,6 км, които от 1909 г. стават държавна собственост. Законът за проектиране и построяване на железопътната мрежа (1895 г.) определя първостепенните железопътни линии (ширина 1435 мм) и второстепенните (полунормални – с ширина 750 – 800 мм). През 1936 г. в БДЖ работят 17 751 души, от които 5200 в София.[5] Електрификацията на българските железници започва от 1963 г. Първият двупосочен участък между Варна и Синдел е открит през 1964 г. В съответствие със съвременната практика в Европейския съюз през 2002 г. поддържането на железопътната мрежа е отделено в самостоятелната Национална компания „Железопътна инфраструктура“. БДЖ продължава да експлоатира подвижния състав по мрежата, заедно с поддържащите съоръжения. Направени са първи стъпки към демонополизация на пазара, като е лицензиран втори железопътен оператор през 2004 г. Железопътен паркБългарските държавни железници разполагат със 749 единици дизелов подвижен състав, от тях 642 за нормално междурелсие, 45 за междурелсие 760 мм и 32 дизелови мотриси (25 за нормално междурелсие, 7 за междурелсие 760 мм). Парният подвижен състав се състои от 1159 единици, като от тях 1154 са парни локомотиви и 5 парни мотриси. Съответно те вече са заменени с дизелова и електрическа тракция. Електрическият подвижен състав е 575 единици, от тях 405 локомотива и 170 електрически мотрисни влака. Целият тракционен подвижен състав, от учредяването на БДЖ до днес, е разпределен в около 80 серии с приблизително 97 конструктивни разновидности. Най-мощните електрически локомотиви в БДЖ са от серия 46. Те са доставени през 1986 – 1987 г. Строени са в завода ELECTROPUTERE, Крайова и са с мощност 5100 kW. Локомотивите от тази серия се използват предимно за извазване на тежки товарни влакове, както и за обслужване на експресни влакове (сега наречени „ускорени бързи влакове“). Най-мощните дизел-електрически локомотиви, обслужващи влакове по все още неелектрифицираните линии в България са от серия 07. Мощността им е 2205 kW. Най-новите единици тягов подвижен състав са доставените през декември 2020 г. от „Сименс Мобилити“ 15 броя електрически локомотиви серия 80 с максимална мощност/скорост (5600 kW/160 km/h), които носят имената на български владетели. ВлаковеБързите влакове със задължителна резервация (БВЗР) са преки наследници на останалата в миналото търговска категория – „експресен влак“. Разписанието на бързите влакове със задължителна резервация се изготвя на базата на задълбочени анализи на пътникопотока по основните железопътни артерии. Основно и ненарушимо правило при изготвянето на графика за движение на бързите влакове със задължителна резервация е условието те да спират на минимален брой гари, което да им осигури максимално бързо придвижване от точка А до точка Б по маршрута им. За експресното движение на тази категория влакове значение имат още доброто техническо състояние на тяговия (локомотивен) и подвижния (вагонен парк) състав, с който разполага железопътният оператор. Холдинг „Български държавни железници“ поддържа и експлоатира следните бързи влакове със задължителна резервация:
През 2017 г. (от 1 юли 2017 г.) за първи път в историята на БДЖ и благодарение на основно ремонтираните с европейски средства 1-ва и 8-а ЖП линии, стана възможно пускането на редовен БВЗР с максимална скорост от 150 km/h. Това е БВЗР „Слънчев бряг“, който за целта се обслужва от модернизирани в Končar Ellok – Zagreb електрически локомотиви серия 46 200 и с вагони серии 21 – 50 (второкласен купеен), 10 – 50 (първокласен купеен) и 84 – 97 (вагон – бистро) (Виж „Фотогалерия“). ХигиенаПрез 2013 г. изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ получава 41 жалби за лошите хигиенни условия в пътническите вагони и санитарните възли. В резултат на това през 2014 г. Министерството на транспорта с промяна в наредба задължава БДЖ да поддържа минимални стандарти за чистотата в подвижния състав.[6] В годишния финансов отчет на БДЖ за 2021 г. става ясно, че се извършва основно почистване на вагоните веднъж на 4 седмици, а седалките във влаковете се перат веднъж годишно.[7] ДървенициПрез декември 2016 г. ръководството на БДЖ признава за масовото нашествие на дървеници във влаковете.[8] Фотогалерия
Подвижен съставВижте също
Бележки
Външни препратки
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
.jpg)
