|
Републикански път II-82
Републикански път II-82 е второкласен път, част от Републиканската пътна мрежа на България, на територията на Софийска област и област София. Дължината му е 86,3 km. Пътят се отклонява надясно при 144,8 km на Републикански път I-8 в центъра на град Костенец и се насочва на запад през южната част на Костенецко-Долнобанската котловина. Минава последователно през град Долна баня и селата Марица и Радуил след което се изкачва до курорта Боровец (1335 м.н.в), разположен в северните склонове на Рила. От там се спуска към Самоковската котловина и достига град Самоков, като пресича изцяло територията на града от юг на север. В района между вилните зони „Мечката“ и „Щъркелово гнездо“ минава през късия Калковски пролом и на протежение от 11 km върви успоредно на западния бряг на язовир Искър. След стената на язовира в района на село Долни Пасарел навлиза в дълбокия Панчаревски пролом на река Искър, между планините Плана и Витоша от запад и Лозенската планина от изток, който е с дължина 22 km. При изхода на пролома минава край Панчаревското езеро и селата Кокаляне и Панчарево и на 2,1 km след него достига до Републикански път II-18 (Околовръстният път на София) при неговия 48,6 km в рамките на столичния квартал "Горубляне„. В последните 5,4 км на територията на район „Панчарево“ се дублира с ул. Самоковско шосе. В центъра на град Самоков, при 37,6 km отляво се влива второкласен Републикански път II-62 (80 km) от град Кюстендил. При 39,6 km (северния обход на гр. Самоков) се пресича с третокласен Републикански път III-822 (2,1 km) до град Ихтиман.
ИсторияШосето София – Панчарево – Пасарел – Калково – Самоков се строи в периода 1900 – 1912 г. Новото за времето си шосе е строено по германски проект. По него генерал Георги Вазов създава първата автомобилна линия в България. Наричат го царско, защото е наченато по времето на Фердинанд и основната му цел е била да се пътува по-лесно от София до Боровец тогава Чамкория. До 1958 г. този участък не е бил дори павиран. Използвал се е предимно от каруцари-кираджии, които превозвали чамов материал от Рила за София. Редовни автобусни превози се появили през 1940-те години, когато вече се движели и не малък брой леки автомобили. След построяването на новия път през пролома са възникнали и няколко ханчета и много често пътниците с конски впрягове от София се налагало да отпочинат или пренощуват в тях, и на другия ден да продължат пътя си. Източници
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
