|
Жиковищки манастир
Жиковищкият или Зиковищкият манастир „Свети Атанасий Велики“ или „Свети Атанас“[1] (на гръцки: Άγιος Αθανάσιος Ζηγκοβίστης или Ζηκόβιστας) е православен манастир в Егейска Македония, Гърция.[2][3][4][5] МестоположениеМанастирът е разположен в областта Костенария, на територията на западномакедонския дем Хрупища, на хълм между селата Жиковища (Спилиос) на североизток, Лучища (Керасона) на изток и Либешево (Агиос Илияс) на северозапад.[6] ИсторияВ Османската империя Митрополит Филарет Костурски (1889 – 1899) пише, че според два турски фермана, съществували в 1900 година, когато той посещава манастира и по-късно изгубени, манастирът е построен в 1629 година и това го прави най-стария архитектурен паметник в Костенарията. Според Филарет на северното крило на манастира е имало плоча за обновление от Партений с надпис от 1747 година, която по-късно също е изгубена.[5] Според устни сведения, чути от Филарет, манастирът първоначално е бил на друго място. През 1759 година е построен метохът, а година по-късно в 1760 година – северното крило.[7][5][8] В църквата има стенописи от 1785 година в основната църква и от 1787 година в притвора.[9][4] Стенописите са дело на Димитриос Борбодзиотис и Михаил Хионадески.[10] На плоча на южната стена има година 1817.[5] В 1884 година манастирът има дванадесет килии с капацитет 120 души, а приходът му е 150 лири, които се управляват от шестчленна наместническа комисия, което означава, че е енорийски манастир. Тринадесет години – от 1872 до 1885 година – в манастира функционира училище, основно и прогимназиално.[11] Изгаряне на манастира в 1905 годинаВ началото на XX век манастирът е на самата българо-гръцка езикова граница – селата на север от него Лучища, Зиковища, Либешево са български, а на юг – Виделуща и Лабаница са гръцки. По време на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония (1904 – 1908) манастирът, в който няма монаси, е сборен пункт на гръцките андартски чети. Длъжността на игумен се изпълнява от свещеника и учител Стерьос Панайотидис от Виделуща, който едновременно с това оглавява гръцкия комитет в селото. Панайотидис заедно със селяни от околните села мести светите мощи от манастира и ги дава за съхраняване на четата на капитан Вергас.[12] Българската революционна организация, за да унищожи андартските бази, в които се превръщат манастирите в Южно Костурско, често прибягва до запалването им – така в 1904 – 1905 година са изгорени Олищкият, Чуриловският и Сливенският манастир.[12] След андартското нападение над българското село Езерец от 15 март 1905 година, при което загиват 8 българи, на 2,[1] 12[12] или 17 март 1905 година е нападнат и напълно опожарен (с изключение на църквата) от Костенарийската районна чета на ВМОРО, начело с Киряк Шкуртов, и милицията от костенарийските български села,[13][14] като преди това са убити гъркоманите от Либешево Атанас Борозов, андартски четник, участвал в нападението над Мангила и Георги Андонов от Либешево, предал Костандо Живков.[14][15] Огънят унищожава конюшните с животните, няколко килии и училището с библиотеката, но католиконът оцелява.[16] В ГърцияВ 1918 година е отнет от Костурската епархия и става част от Сисанийската и Сятищка епархия.[17] Дълги години в манастира служи либешевецът отец Сидер Ковачев (Сидерис Ковациадис, Σιδέρης Κοβατσιάδης).[15] В 1930 година манастирът става метох на манастира Витоския манастир „Света Троица“, а две години по-късно – метох на на манастира Микрокастренския манастир „Успение Богородично“. В 1931 година манастирът притежава около 300 декара обработваема земя и още 300 декара гори. В 1952 година голяма част от имотите му са предоставени на безимотни хора.[18] В 1976 година е обявен за защитен паметник[4][9] и се извършват дейности по неговото възстановяване. Като част от тези работи в заграждението на манастира са изградени килии за настаняване на посетители.[19] АрхитектураКатоликонът на манастира е еднокорабна куполна базилика. Основният храм е с размери 4,8 m Х 4,5 m, докато нартексът е 4,18 m Х 4,57 m. И в двете части на храма има слепи сводове. Покривът на сградата е двускатен и покрит с плочи. Зидарията е каменна, а стените са измазани с много хоросан. Входът на храма е от запад.[20] Стенописи Запазени са два зографски надписа: в наоса и в нартекса. Надписът върху западната стена на наоса гласи:
Надписът в притвора гласи: 
 Католиконът на манастира е бил изографисан преди 1785 година, а върху старите стенописи, след като са били покрити с гипс, са изрисувани оцелелите днес.[21] Авторите на стенописите са местни майстори – Михаил Хионадски е от епирското село Хионадес, а Димитриос Борбодзиотис е от костурското Борботско (Ептахори).[22] И в наоса, и в притвора стенописите са изписани в три зони. В наоса в първата зона са изографисани светци в цял ръст, а във втората има допоясни изображения. В последната зона са изобразени Успение Богородично, Отвеждането на Христос към Кръста, Разпятието и Надгробния плач. В нартекса са изобразени Христос, Света Богородица, различни светци и пророци, както и сцени от наказанията в ада. Има и икони на йеромонсите Ананий и Яков, на чиито средства е извършено изписването.[23] От иконографска гледна точка интерес представлява цикълът на Богородичния акатист в нартекса.[24] Галерия
Бележки
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
