Селото се намира на 15 километра югозападно от град Костур (Кастория) и на 8 километра югозападно от демовия Хрупища (Аргос Орестико), на 670 m надморска височина на десния бряг на река Галешово в полите на планината Одре (Одрия).[2]
Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Истаричани и Ан Истаричани. В двете махали са 12 християнски семейства.[3] В църквата на Старичани се пази ценна икона на Света Богородица от XIV век.[4] Според местни легенди селото първоначално било по-близо до Бистрица (Алиакмонас) и се казвало Порино. Порино имало 10 църкви – Илия, Атанас, Богородица, Троица, Спасовден, Никола, Петка, Костадин и Благоевец. Залято от реката, селото се преместило на сегашното му място.[2]
В края на XIX век Старичани е чисто българско село. Жителите му са прочути зидари, ходели на печалба в Цариград и Анадола. Част от тях остават в България.[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Старичани има 350 жители българи.[7]
Селото е опора на българщината в Костенарията и многократно е нападано от гръцки андартски чети. По думите на Христо Силянов:
„
Имената на селата Старичени, Езерец, Осничени станаха символи на героизъм и мъченичество.[15]
“
През нощта на 22 срещу 23 (или 19) декември 1905 година селото е нападнато от 120 андарти, които обаче след четиричасово сражение са отблъснати от местната милиция, начело с костенарийския ранонен войвода на ВМОРО Киряк Шкуртов, който по това време в родното си село.[16][17] Загиват Мария Петкова Кирловска и Василка Мальовска. Опожарени са 12 плевни. Андартите дават 12 убити и ранени.[17][18] В 1909 година в Старичани има 52 български екзархийски къщи и 8 гъркомански, като гъркоманите държат черквите и училището.[19]
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, пишещ в 1910 година:
„
Старичани (Σταρίτσανη), на брега на Голешево или Голешино, приток на Бистрица и на 3/4 час югозападно от Хрупища. Имаше около 50 семейства, но от 1900 година, когато в него стъпиха комитаджиите много от жителите му се пръснаха по различни части на света и числото на семействата се намали до 30, от които 12 схизматични. Гърците имаха църква и училище с учител и учителка и около 30 ученици и ученички. И схизматиците поддържат пропагандно училище, в което преподава комитаджия, за да задържат схизматиците към българската идея чрез образованието на децата. Но нима има българско училище в Македония, което да не се стреми към тази цел? Поради близостта до Корещата комитаджиите използват Старичани като своя основна база и поради това гръцките андарти на два пъти под ръководството на капитаните Лицас, Платанос и Вардас и други нападат местните комитаджии и нанасят много поражения.[20]
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. От 1914 до 1919 година 41 жители на Старичани, а след 1919 още 6 емигрират в България по официален път.[23] Някои жители на Старичани се заселват в село Бошинос (Каламонас), Драмско.[24]Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Старичани има 50 къщи славяни християни и 4 къщи погърчени славяни и власи и гърци.[25] В 1927 година селото е прекръстено на Лакомата.
През Втората световна война в селото е създадено подразделение на Централния македонобългарски комитет, както и чета на българската паравоенна организация Охрана, начело с Васил Маниолов.[26] На 29 април 1943 година гръцка паравоенна чета от около 600 души напада Старичани, отбранявано от 33 милиционери. Селото е изгорено, ограбено и част от жителите му изклани.[27] Според Тодор Симовски нападението става на 1 април 1943 година и е от части на ЕЛАС, като загиват 40 души и селският поп. След нападението местното население се въоръжава от италианските окупационни власти. 45 семейства от селото емигрират в България и другите социалистически страни.[2]
По време на Гражданската война (1946 - 1949) селото също пострадва силно и 45 семейства емигрират в източноевропейските страни.[2]
Прекръстени с официален указ местности в община Старичани на 5 май 1969 година
Васил Живков, помощник войвода Македонобългарския комитет в СтаричаниПаметник на Македонската борба
Родени в Старичани
Аргир Дачов, български революционер, участник в Илинденско-Преображенското въстание, ранен и заловен при Кожани по време на оттеглянето на групата на Киряк Шкуртов, Стефан Атанасов, Васил Терзиев и Дачов към Гърция[30]
Атанас Панайотов (1887 - ?), македоно-одрински опълченец, жител на Гевгели, 1 рота на 11 сярска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[31]
Васил Живков, български революционер, подвойвода на селската чета на Македонобългарския комитет[32]
Михаил Атанасов (Μιχαήλ Αθανασιάδης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[34]
Никола Клюшов, български революционер от Охрана, ръководител на местния комитет[35]
Никола Иванов Каюшев, български революционер от ВМОРО[36]
Никола П. Христов (1877 - 1913), македоно-одрински опълченец, 1 и Нестроева рота на 8-а костурска дружина, загинал в боя при Радкова скала на 22 юни 1913 година[37]
Нули Йотов (1887 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Васил Чекаларов[38]
Сидер Узунов, вероятно от Старичани, български революционер, арестуван през юни 1903 година и осъден[39][40]
Стерьо Дачов (1917 - ?), гръцки партизанин и деец на НОФ
Стефан Атанасов, български революционер, станал нелегален през юни 1903 година заедно с Киряк Шкуртов[39]
Янко Тянев Янев, български революционер, вероятно от Старичани, арестуван през юни 1903 година и осъден[39] умрял в затвора[40]
↑Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 9.
↑Шандански, Иван. Въоръжената самозащита на българите в Егейска Македония (март – септември 1943 г.) // Известия на Държавните архиви 94. София, Държавна агенция „Архиви“, 2007. с. 73.
↑Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
