Омск
Омск (на руски: Омск) е град в Русия, административен център на Омска област.[1] Разположен е на мястото на вливане в Иртиш на река Ом, проточил се на 45 km по двата бряга на Иртиш. Населението на града през 2021 година е 1 139 897 души, което го нарежда на 8-о място в страната. Разстоянието до столицата Москва е около 2700 km. ГеографияГрадът е разделен на 5 „окръга“:
КлиматКлиматът в Омск е умереноконтинентален. Средната годишна температура е 2,1 °C, средната влажност на въздуха е 71%, а средните годишни валежи са около 415 mm.[2]
ИсторияСелището е основано през 1716 година като преден пост от казаци, предвождани от Иван Бухголц. Стратегическото му положение по поречието на река Иртиш предпазва руската граница от киргизите и джунгарите в степите.[3] През 1782 година Омск получава статут на град. През 1822 г. градът е направен административен център на Западен Сибир, но с отдръпването на границите, военното му значение намалява и градът изпада в летаргия. Така Омск се превръща в място за изгнаници. В периода 1850 – 1854 г. Фьодор Достоевски излежава присъдата си тук. Развитието на града е катализирано от построяването на Транссибирската железница през 1890-те години, която подчертава значението на Омск като логистичен център. Много търговски компании отварят врати в града. През 1910 г. градът е домакин на Сибирското изложение за селско стопанство и промишленост. След Октомврийската революция антиболшевишките Белогвардейци завземат контрол над града. Създадено е Временно всеруско правителство през 1918 г., което е оглавявано от Александър Колчак. Омск е обявен за столица на Русия. Така Омск се превръща в основна мишена за Червената армия. Настъплението ѝ принуждава Колчак и правителството му да изоставят града и да се изтеглят на изток към Иркутск. През 1919 г. градът вече е под болшевишки контрол.[4] Съветското правителство предпочита по-младия Новониколаевск (днес Новосибирск) за административен център на Западен Сибир, като по този начин отнема административните, културните и образователните функции на Омск. Това в известна степен запалва съперничество между двата града.[5] Омск се възражда след Втората световна война – тъй като се намира далеч от фронта и разполага с добре развита инфраструктура, той се оказва идеално убежище за голяма част от промишлеността, която е евакуирана от западните части на Съветския съюз през 1941 г. Освен това, съставени са планове за преместване на съветската столица в Омск в случай на германска победа в битката за Москва (октомври 1941 г. – януари 1942 г.).[6] В края на войната Омск вече е голям промишлен център, който впоследствие се превръща в лидер на съветското военно производство. От 1970-те години в града се произвеждат танкове Т-80. През 1950-те години, с разработването на нефтените и газовите находища в Сибир, в Омск е построен нефтопреработващ комбинат, както и цял град за петролните работници в северните покрайнини. Това е най-големият комплекс от този тип в Русия. И до ден днешен той е най-големият работодател в града. След разпадането на СССР, Омск навлиза в период на икономическа нестабилност и стагнация. Големите държавни предприятия започват да се приватизират от олигарси и бързо разрастващи се престъпни синдикати. През 1992 г. започва прокопаването на метро в града, но проектът е окончателно прекратен от градските власти през 2018 г. Население
Етнически съставКъм 2010 г. населението на Омск е представено от: 88,8% руснаци, 3,4% казахи, 2% украинци, 1,9% татари, 1,3% немци и други.[8] ИкономикаВажен транспортен възел: железопътни и шосейни пътища, Транссибирска магистрала, речно пристанище и аерогара. Крупен промишлен център: най-големият в Русия нефтопреработващ комбинат (Газпром), машиностроене, металургия, лека, полиграфическа, химическа и нефтохимическа промишленост. Много обекти на военно-промишления комплекс, появили се след Втората световна война. ЗабележителностиСред забележителностите в града следва да се отбележат:
Има много забележителности и в областта:
Личности, свързани с града
Култура и развлечения
Побратимени градовеИзточници
Външни препратки
|