Уфа̀ (на татарски: Уфа; на башкирски: Өфө, Йофьо) е град в Русия, столица на Република Башкирия.[1] Населението му към 2020 г. възлиза на 1 128 787 души.[2] Основан е като крепост през 1574 г. По-късно става столица на Уфимската губерния. Претърпява бурно развитие през 20 век. Развити са нефтопреработвателната, химическата и машиностроителната промишлености.
История
Има доказателства за човешко поселение на територията на Уфа, датиращи от палеолитни времена.[3] От 5 до 16 век на днешното му място вече е докладвано наличието на селище.[4] По това време той се нарича Паскерти.[5]Ибн Халдун го нарича Башкорт и го описва като един от най-големите градове на Златната орда.[6] Руските историци от 18 век отбелязват, че на територията на Уфа вече е имало голям пред и преди пристигането на руснаците.[7]
В днешно време се счита, че Уфа е основан през 1574 година на мястото на крепостта Тура-Тау, построена по заповед на Иван Грозни.[8][9] През 1586 г. получава статут на град.[10]
Преди да бъде превърнат в седалище на Уфимската губерния през 1781 г., градът и останалите башкирски земи попадат под юрисдикцията на управителите на Оренбург. През 1796 г. значението на града е увеличено дори още – под негов контрол вече попадат територии от днешните Башкортостан, Оренбургска област и Челябинска област. Водният транспорт по река Белая (1870) и железницата до Самара и Златоуст (1890) свързват града с европейската част на Руската империя и допринасят за развиването на леката промишленост в града. Така, към 1913 г. населението на града вече е нараснало до 100 000 души.
По време на Втората световна война, докато съветските сили се изтеглят назад през 1941 г., в града действат агенти на немския Абвер до 1943 г.[11] По това време редица промишлени предприятия от западните части на Съветския съюз са преместени в Уфа.
География
Строителството на дървен мост над река Белая при Уфа, 1886 г.Снимка на Уфа от 1910 г. Фотограф: Сергей Прокудин-Горски.Изглед от река Белая.Домът на републиката.Международното летище на града.Башкирският държавен университет в Уфа.
Градът е разположен при вливането на река Белая в река Уфа, върху ниски хълмове, образуващи Уфимското плато, западно от южната част на Урал. Площта на града е 707,93 km2.[12]
Населението на Уфа преминава един милион души през 1980 г. В днешно време, населението му възлиза на 1 128 787 души, което го прави 11-тият най-населен град в Русия.[2] Към 2009 г., в него живеят 25,4% от всички жители на Башкортостан.
Според данни на Форбс, през 2013 г. Уфа се нарежда като първия град в Русия по бизнес възможности.[16] Основните предприятия в града са в нефтопреработвателната, химическата и машиностроителната промишлености. Градът е дом на 200 големи и средни фирми.[17]
↑Псянчин А. В. Башкортостан на старых картах. Уфа, 2001. С 70, 71, Он же. Mons Et Urbis: Уральские горы и город Уфа в европейской средневековой картографической традиции//Архив Башкортостана, № 1. 2007. С. 17 – 23.
↑Мажитов Н. А., Султанова А. Н., Сунгатов Ф. А. Башкирские города по арабским источникам IX—X вв. // Вестник АН РБ. 2008. Т. 13, № 2. С. 44-—48; Мажитов Н. А., Сунгатов Ф. А., Иванов В. А., Сатаров Т. Р., Султанова А. Н., Иванова Е. В. Городище Уфа II. Материалы раскопок 2006 года. Т. 1. Уфа, 2007. 160 с: ил.
↑Золотая Орда в источниках. T.I. Арабские и персидские сочинения. М., 2003. С 169.
↑Рычков П. И. История Оренбургская (1730 – 1750 гг.). Оренбург, 1896. С. 68,69.
.jpg)
.png)
.jpg)
.jpg)
