Учини

Учини
Κομνηνά
	Учини Κομνηνά
	Учини Учини Учини
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Еордея
Географска област	Саръгьол
Надм. височина	680 m
Население	517 души (2021 г.)

Тази статия е за селото в Гърция. За византийската писателка вижте Анна Комнина.

Учини (на гръцки: Κομνηνά, Комнина, до 1928 Ούτσανα, Уцана,^[1] до 1961 Κομνηνό, Комнино, на турски: Uçana) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Еордея в област Западна Македония.

География

Селото е разположено на 680 m надморска височина^[2] в долината на река Делова (Аспропотамос), южно от планината Хиндирлик (Мавропули).^[3]

История

В Османската империя

Името на селището в началото на XX век е Уджана или Уджане или Учини. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Учинъ като българско село.^[4] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Уджине (Oudjiné) е село в каза Джумали 20 домакинства и 60 жители мюсюлмани.^[5]

Към 1900 година според Васил Кънчов Учини (Уджана) е чисто турско село с 600 жители.^[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Уджана е помашко (гръцко мохамеданско) село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак със 130 къщи.^[7]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Уцена (Ούτσενα), Кайлярска каза, живеят 580 турци.^[8]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Учена има 30 къщи турци.^[9] Турското население е изселено от Гърция след Лозанския мирен договор в 1923 година и на негово място за заселени гърци бежанци от Мала Азия. В 1928 година селото е чисто бежанско и има 259 бежански семейства с 1037 души.^[10] В 1928 година селото е прекръстено на Комнино, а в 1961 - на Комнина.^[11] Днес мнозинството от населението на Комнина са понтийски гърци, които говорят понтийски език.

Традиционно населението се занимава с отглеждане предимно на жито, тютюн грозде, както и със скотовъдство.^[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Учини на 31 юли 1969 година
Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Илан тепе^[3]	Γιλάν Τεπέ	Рахи	Ράχη^[12]	връх в Каракамен на ЮЮИ от Учини (1212,8 m)^[3]
Фидина^[3]	Φιντίνα	Пердикотопос	Περδικότοπος^[12]	местност в Каракамен на ЮИ от Учини^[3]
Керван Гьолу^[3]	Κερβάν Γιολού	Монопати	Μονοπάτι^[12]	връх в Каракамен на ЮЮИ от Учини (990 m)^[3]
Църковяни^[3]	Ζαρκόβιανι	Дамаскинотопос	Δαμασκηνότοπος^[12]	местност на ЮИ от Учини с параклис „Свети Илия“ в З подножие на връх Зигана (1453,3 m)^[3]
Симатаф^[3]	Σηματάφ	Ктимата	Κτήματα^[12]	местност на ЮЗ от Учини^[3]
Чаири^[3]	Τσαΐρια	Ливадион	Λιβάδιον^[12]	местност на Ю от Учини^[3]
Каракуш^[3]	Καρακούς	Мавро Пули	Μαύρο Πουλί^[12]	река на ЮИ от Учини^[3]
Сумала^[3]	Σουμαλάς	Корифи	Κορυφή^[12]	връх в Каракамен на И от Учини (1303,4 m)^[3]
Глислар^[3]	Γλισλάρ	Ипсома	Ύψωμα^[12]	местност на СЗ от Учини и на ЮЗ от Муралар^[3]
Партоп^[3]	Παρτόπ	Хортария	Χορτάρια^[12]	местност на ЮЗ от Учини^[3]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	682^[2]	914^[2]	1906^[2]	1788^[2]	1475	1468	1017^[2]	1047^[2]	1047^[2]	1120	690	517

Външни препратки

((el)) Страница за Комнина Архив на оригинала от 2007-12-18 в Wayback Machine.
((en)) Страница за Комнина Архив на оригинала от 2004-11-28 в Wayback Machine.

Бележки

↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 302. (на македонска литературна норма)
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н ^о ^п ^р ^с ^т ^у ^ф ^х По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.
↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98-99.
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 63. (на македонска литературна норма)
↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 511. (на гръцки)
↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)

[1] Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.

[Симовски_302-2] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 302. (на македонска литературна норма)

[Ген-3] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н ^о ^п ^р ^с ^т ^у ^ф ^х По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.

[4] Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.

[5] Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98-99.

[6] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.

[7] Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 63. (на македонска литературна норма)

[8] Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 511. (на гръцки)

[9] Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)

[10] Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012

[11] Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012

[Περὶ_μετονομασίας-12] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]