Фердинанд Хайм

Фердинанд Хайм
германски генерал
Звание	Генерал-лейтенант
Години на служба	1914 – 1918; 1919 – 1945 г.
Прякор	„Жертвения козел“
Служи на	Германска империя Ваймарска република Нацистка Германия
Род войски	Райхсхер (1918) Райхсвер (1932) Вермахт (1945)
Командвания	14-а танкова дивизия
Битки/войни	Първа световна война Втора световна война
Награди	Германски златен кръст Рицарски кръст
Дата и място на раждане	27 февруари 1895 г. Ройтлинген, Германия
Дата и място на смърт	14 ноември 1971 г. (76 г.) Улм, Германия
Фердинанд Хайм в Общомедия

Фердинанд Хайм (на немски: Ferdinand Heim) е немски офицер, служил през Първата и Втората световна война.

Фердинанд Хайм е роден на 27 февруари 1895 г. в Ройтлинген, Германска империя. През 1914 г. се присъединява към армията като офицерски кадет от корпусни подразделения. Участва в Първа световна война като кавалерийски офицер от 13^-и вюртембергски корпус.

След нея се присъединява към Райхсвера, където служи в по-малък корпус. През 1938 г. се издига до чин полковник.

До 3 септември 1940 г. заема постове в ген-щаб на 6^-а армия под командването на ген. Валтер фон Райхенау. Две години след това, на 1 юли, поема командването на 14^-а танкова дивизия, която води при пробивите при Ростов и Харков.

От ноември 1942 г. е командир на 48^-и танкова корпус, тогава част от 6^-а армия. Поемайки това назначение той се заема с първата си задача и тя е да подсили румънските дивизии в района на 6^-а армия. За жалост поради куп издънки това не се случва и армията на ген. фон Паулус е обкръжена.

Сега следващата му задача е да поеме към Калач на Дон и р. Дон,^[1] в отчаян опит за подпомагане на 6^-а армия в освобождаване. Поради лошото време, обаче дивизиите на Хайм и румънските зле-оборудвани за зимни условия танкови дивизии не успяват да направят много срещу страхотната съветска атака, обхващаща почти целия ляв фланг на 6^-а армия. След провала, ген. Хайм е снет от командването на корпуса, арестуван е и е поставен в строг тъмничен затвор в Моабит. Освободен е три месеца по-късно за лечение в Улъмнската болница.

В следвоенното си интервю той твърди, че единственият иск за арестуването му е направен от нацисткия диктатор, няма обвинителен акт, присъда или обяснение. Дори цитира:

Това е така, защото Хитлер не желал да хвърли вината върху румънските части за лошото оборудване на войските им, затова прехвърлил вината на своите командири.

По-късно през май на същата година дори е информиран, че уволнението му е отменено и че е класифициран като пенсионер. От август, обаче отново е командир, този път на немските сили в крепостта „Булон сюр Мер“, за защитата на последния си пост. Според инструкциите на Висшето командване (OKW) за много кратко време той трябва да подготви частите си за последна отбрана, което в действителност било доста трудно тъй като частите били почти разгромени. Въпреки това гарнизона издържа до последно на тежки бомбардировки и пълномащабно нападения до пленяването си от канадската 3^-та пехотна дивизия, (23 септември 1944) г.^[2]

След пленяване генерала е изпратен в серия от лагери, като военнопленник. През 1948 г. е освободен и репатриран обратно в Германия.

Умира през 1977 г. в градчето Улм,^[3]

• The German Army 1939 – 45 (5) by Nigel Thomas and Stephen Andrew.

• В Общомедия има медийни файлове относно Фердинанд Хайм
• Биографични данни на военнопленниците по време на Втората световна война Архив на оригинала от 2009-08-05 в Wayback Machine.