|
Красноярск
Красноя́рск е град в Сибир, Русия, административен център на Красноярски край, разположен на двата бряга на река Енисей. Населението му към 2017 г. възлиза на 1 082 933 души.[1][2] История Градът е основан от казаци начело с войводата Андрей Дубенский през 1628 г. в междуречието на река Кача и Енисей като военно укрепление Красний, по-късно наричано Красний Яр. Статут на град получава през 1690 г.[3] Заедно с Канск на изток, той образува южната граница на руската експанзия в басейна на река Енисей през 17 век. Селището претърпява бурно развитие, след като е свързано със Сибирския тракт през 1735 г., който го свързва с останалата част от Руската империя. През 1749 г. метеорит с маса около 700 kg е намерен на 230 km южно от Красноярск. Той е изкопан от Петер Симон Палас през 1772 г. и е превозен до Красноярск, а по-късно до Санкт Петербург. Красноярският метеорит е важен, тъй като е първият изучен паласитен метеорит, както и първият ецнат метеорит. През 1822 г. Красноярск става административен център на Енисейската губерния.[3] По това време той е център на казашкото движение в Сибир. През 1863 г. е открито параходно пристанище на река Енисей, както и телеграфна станция. През 1892 г. е създадена телефонна централа. Към края на 19 век градът вече разполага с няколко завода. Той продължава да се развива, след като е свързан с железопътна линия през 1895 г., а в областта са открити залежи на злато. В Руската империя, Красноярск е едно от местата, където са изпращани политическите изгнаници. Тук са изпратени осем декабристи от Санкт Петербург след провалилото се Декабристко въстание. След Октомврийската революция през 1917 г., по време на петилетките в града биват построени многобройни заводи, произвеждащи машини, хартия, водна електроенергия. През 1934 г. е образуван Красноярски край, а Красноярск става негов административен център. По време на управлението на Сталин, Красноярск е превърнат във важен център на лагерната система ГУЛАГ. Най-големият трудов лагер в областта е „Краслаг“, действал в периода 1938 – 1960 г. По време на Втората световна война, многобройни заводи са евакуирани от Украйна и западните части на Русия в Красноярск и околните градове, което стимулира промишления растеж на града. След войната продължава укрепването на местната промишленост, като се създават главно металургични заводи. През 1958 г. е открита трамвайна линия, а на следващата година – тролейбусна. През 1980 г. е открито международното летище на града. Към края на 1970-те години близо до града е построена фазирана антенна решетка. Тя е демонтирана през 1992 г., тъй като нарушава Договора за ограничаването на системите за противоракетна отбрана, подписан между СССР и САЩ.[4] След разпадането на СССР и началото на приватизацията в страната, много от големите заводи и фабрики са присвоени от олигарси, докато други обявяват банкрут. Икономическият преход води до голяма вълна от безработица. В днешно време, текат работи по построяването на метро в града, което се очаква да бъде открито през 2024 г. Население
Етнически съставКъм 2010 г. Красноярск е населяван от: 91,96% руснаци, 1,02% украинци, 1,01% татари, 0,75% азербайджанци, 0,72% арменци, 0,67% киргизи и други. КлиматКлиматът в Красноярск е умереноконтинентален. Средната годишна температура е 1,6 °C, средната влажност на въздуха е 69%, а средните годишни валежи са около 488 mm.[6]
ИкономикаКрасноярск е крупен промишлен център. Развити са машиностроенето, металургията, химическата, фармацевтичната и хранително-вкусовата промишленост. Произвеждат се строителни материали. Градът разполага с 4 ТЕЦ. Добивът на полезни изкопаеми включва основно въглища и злато. ТранспортГрадът е важен транспортен възел на Транссибирската магистрала. Градът разполага с две летища, но към днешно време само едното функционира. През 1995 г. започва строежът на Красноярското метро, което ще включва 3 линии. Към 2015 г. изграждането на метрото е спряно, поради финансови причини.[7] Язовир „Красноярск“Стената на язовир „Красноярск“ е висока 124 m и дълга 1065 m. На нея е Красноярската ВЕЦ. Предназначена е да снабдява с електричество главно алуминиевите заводи в Красноярск. Произвежда 6000 MW (максимален лимит), пета по големина в света и втора в Русия. Язовирът се простира на площ от 2130 km². Намира се на река Енисей в Дивногорск, на 30 km от град Красноярск. Построен е в периода 1956 – 72 г. Този язовир е част от многото ВЕЦ-ове по Енисей. Преминаването на кораби през стената на язовира е реализирано чрез релса, по която хидравлични крикове задвижват огромно корито, в което се пренасят корабите. Това е първият в света язовир, който използва такава система. Днес я използва и язовирът Фалун Гонг на река Яндзъ, Китай. Знаменити красноярци
Побратимени градове
Фотогалерия
Източници
Външни препратки
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
.png){kind=small}
